Велико Търново е първият регион, който представя кандидатурата си за Европейска столица на културата за 2019 г. в Европейската комисия в Брюксел. Презентацията направи директорът на Дирекция „Европейска интеграция, фондове и програмиране" в Община Велико Търново Мариела Цонева. Тя взе участие в заседание на групата по устойчив туризъм в Комитета на регионите като представител на българските местни власти.
Форумът в Брюксел се проведе от 10 до 15 юни с акцент - туризмът като основен ангажимент на местните власти, обясни Мариела Цонева. Тя е участвала в две заседания на групата за устойчив туризъм и няколко срещи в генералните дирекции на Европейската комисия и Европейския парламент. Участниците са обсъждали нова политика за развитието на европейския туризъм и възможностите за партньорства между институции и неправителствени организации в Европейския съюз и на Балканите изобщо.
Представители на европейските институции са дали много добра оценка на подготовката на нашата кандидатура за евростолица на културата, подчерта Цонева. Получили сме подкрепа от Ирландия, Италия и Унгария, които са обещали да съдействат Велико Търново да получи максимален брой точки в съревнованието.
Как общините да развиват туристическата си инфраструктура и какви са механизмите за облекчаване на туристическия бизнес са били също част от програмата на форума в Брюксел. Представен е бил опитът на градове в Ирландия и Испания, които за 4-5 години са успели да умножат многократно приходите си от туризъм. Един от начините за това е липсата на туристически данък.
250 млн.евро ще бъдат отпуснати по различни европейски програми за туризъм през следващия програмен период (2014 - 2020 г.), каза още Цонева. За подобряване на туристически услуги за миналата година България е получила 38 млн. евро. Въпреки това анализ на генералната дирекция в ЕК, която отговаря за туризма, сочи, че 76% от хотелите и къщите за гости в България нямат он-лайн резервации. Това отказва голяма част от европейските туристи и те се пренасочват към Гърция. 63% от нашите обекти за настаняване не поддържат уеб-страници, а в 57 % от българските хотели изобщо няма интернет.
