И раздвои се Болярина, и заговори му Слабия: "Не излизай Болярино, не избирай. Та нали дълги и мрачни години те лъгаха и крадяха мечтите ти. И бавно, и безпощадно убиваха Надеждата ти. И не оставяха ти Гордост, и разориха земите ти, и продадоха реколтата ти, и прогониха децата ти, и унижаваха достойнството ти, и обрекоха независимостта ти, и подиграваха се с мечтите ти, и посегнаха дори на Свободата ти. Свободата що даваше ти да избираш. Че взираше се все во Спасителя и очакваше светлото и праведно бъдеще.
И търсеше, и плачеше, и молеше се следващият да е добрият! Ала все не познаваше и все тъжен и беден оставаше! И що да участваш, и що да избираш? Та нали наредени са същите - мълчаливи, усмихнати и потайни. Съзаклятници добре пременени, ала силно желаещи славата. Па готови беха да се преструват, и да скрият лошите мисли и стари прегрешения, за да достигнат върха си и да надхитрят отново Болярина. И в обща премяна играха - Деспота и Мома крещяха и гледаха да се не мразят много, че втория път заедно щяха.
И съкруши се Болярина, че слабият го беше обладал! Ала славен род беше болярския, па даде му сили Изначалния и заговори му Смелия: "Да излезеш и да участваш, и со разум да избереш! И да дадеш шанс на Надеждата, че нали в нея беше Силата и в Силата беше Вярата, която носеше Промяната. И в Промяната стоеше Пътя, и по него идеха децата му и славно напредваха отците му! Че нали с Оная малка, ала всевластна Свобода да избираш, измерваше се ръста болярски. И нали тая свобода различаваше го от телето в двора му и осмисляше човешкото му начало. И нали в правото му да посочи и избира, заключваше се в едно свободата и отговорността пред децата му. И бореше се Слабият да го остави у дома му и шепнеше му: "Няма смисъл - Решено е!"
А тежки и сиромашки години бяха и страдаха чедата му, и разпиля се родата му. И само искрата вътре в него, що позволяваше му да избере Надеждата, не можеше никой да му я вземе!
И възпротиви се Болярина, и беше решил да разграничи се от телето в двора му, да посочи сам пътя си, па да даде шанс на Надеждата! А и нали усетил вече беше Промяната, че у нея беше Вярата, която сочеше пътя и даваше шанс на Надеждата. И нямаше там ни Тиранина, ни Деспота, ни Убава мома, ни лявото слънце. Па погледна напреде Болярина и там съзерца я Промяната, и в нея седеше Надеждата!
И спокоен беше вече Болярина, и со благост чакаше утрешното слънце!
Че беше дал шанс на Надеждата - оная малката и всевластната, що отличаваше го от кравата и естесвената нужда на врабчето, ала вещаеше му просперитетата!
Па усмихна се Болярина, щото чуваше вече Промяната!
Момчил Иванов,
водач на листата на партия „ВОТ-Консерватори",
номер 36 в бюлетината
