Писателят Нидал Алгафари от близо месец представя книгите си във Великотърновска област. Чрез четирите си романа, авторът си поставя нелеката задача да ни напомни за места и личности, които разказват за силата на българския дух – Рилския, Бачковския, Преображенския и Троянски манастири, мостовете на Кольо Фичето, Паисий Хилендарски, Захари Зограф, поп Богомил… Той е убеден, че тези имена от българската история заслужават много повече от няколко реда в учебниците. Деликатната тема за религиите присъства не с идеята за утвърждаване на една или друга, а по-скоро с размисъл върху налагането на догмите. Повече за тях ни разказа в лична среща Нидал Алгафари.
Г-н Алгафари, разкажете ни за книгите си и какво Ви провокира да пишете на подобна тематика? Знам, че е засегната темата за християнството и за исляма - има ли интерес от страна на българските читатели към тези теми?
Че има заложени такива теми в романа - има, но основното, на което съм заложил са българските традиции, обичаи и вярванията на нашите прабаби и дядовци, които се различават драстично от тези, които институционализираха вярата ни, тоест християнството и исляма. С разговорите, които се водят вътре, относно противоречията в религиите, показвам как нашите прабаби и дядовци са успели да приобщят трите религии към тези обичаи, бит, традиции и вярвания, а не обратното. Според мен именно заради това в България няма религиозни фанатици каквито има в Русия, Гърция - православни, в Полша, Италия и Испания - католици, или в исляма - шиити и сунити. Исках да наблегна върху това, че ако човек се задълбае във всички големи празници, които са празнували нашите баби и дядовци - Лазаровден, Еньовден, кушиите на Тодоровден, сурвакарите, коледарите, нестинарите и т.н., ще види, че те нямат нищо общо нито с християнството, нито с исляма. Това са си наши езически празници, към които обаче Църквата се е приобщила, за да не бъде изхвърлена.
Вие организирате срещи в цялата страна. Предполагам след това има и дискусии с читателите, които са ги посетили. Какво е тяхното мнение по тези теми и запознати ли са те с тях?
Мненията на хората от различните места са различни. Някои ги заинтригува повече теологичната част, защото аз смятам, че десетте Божи заповеди, които се твърди, че са "Божи заповеди", не могат да бъдат божествени, а са измислени от хората. Това ги интересува, защото давам една много различна гледна точка. Други пък искат да дискутираме и да поспорим за това, че аз съм върл противник на понятието "робство" и не смятам, че някога сме били роби на който и да било. Според мен това е обидно за предците ни, които може би се въртят на шиш в гробовете си от тези думи. Смятам, че българите винаги са били един горд народ, който никога не е бил подвластен и роб на никого. По-скоро по тези теми възникват дискусии.
Как стоят нещата с финансирането на читалищата и библиотеките? Знам, че им е трудно финансово да поканят някой от по-известните писатели за среща-разговор с читателите. Според Вас трябва ли да има допълнително финансиране за това от страна на държавата?
Със сигурност това би било много хубаво, защото ако има нещо, с което ние се отличаваме в света, това са нашите читалища. Дали трябва да има по-голямо финансиране? Смятам, че първо трябва да имаме уважение към тях и тяхното заплащане би следвало да е много по-високо, защото то в момента е обидно ниско. На някои места заплащането е дори по-ниско от минималната работна заплата. За да канят писали се намират възможности тогава, когато писателят има желанието да стигне от "жълтите павета" до дадено село. Когато един писател или изобщо творец си каже, че "тези са му под нивото" или, че "за някакви си 10 човека не си заслужава" как могат да го принудят? Аз смятам, че по-скоро държавата трябва да отдели повече средства за закупуване на повече книги, както и за задоволяване на елементарните нужни на читалищата - сграден фонд, ток, отопление и т.н.
А как ще коментирате исканията на писателите за отчисления от заеманите книги в библиотеките? Това е една от актуалните теми от последните дни.
Като идея е много хубаво, но това може да стане когато държавата ни е малко по-богата, отколкото е сега. В момент, в който ние се борим за всеки един читател, защото вече книжарниците намаляха, а в някои населени места въобще няма, книгите ни достигат трудно до читателите, когато на библиотеките и читалищата им е много трудно да купуват книги, това да искаме да наложим допълнителна надценка е безумно. Да речем, че успеят да се преборят, тъй като тези, които го предложиха са много близки до "софрата" на големците, така че може да стане, ми е интересно мислили ли са тези мои колеги как всеки един секретар на читалище трябва да отчислява, какво счетоводство трябва да прави, за да стигнат парите до авторите. Извън това нещо има и друго - има много писатели, които са изключително гръмки, шумни и популярни, а дали тяхното творчество достига до читателите? Дори да е между ръцете на читателя, той може да не го хареса, тогава ще има ли възможност да се върнат парите на читателя за това, че сме му загубили времето? Според мен е много голяма отговорност да връчиш себе си между ръцете на читателя и да ангажираш времето му. Ако този човек остане недоволен от това, което му се предлага - каква е обратната връзка?
Тоест Вашето мнение е, че няма как един подобен закон да бъде реализиран в България?
Не, разбира се, че може. В България сме приемали и много по-безумни закони. Въпросът е, че трябва хубаво да се обмисли и да се помисли преди всичко за читателя, а не за писателя. Струва ми се, че в България писателите станахме повече от писателите, което не е най-доброто. Хвана ни всичките някаква графомания, мегаломания и всички започнахме да си въобразяваме, че сме от Толстой и нагоре и че нас не ни заслужават хората, които ни четат, че трябва да сме милиардери и т.н. В крайна сметка забравят, че трябва да напишат нещо, което трябва да бъде харесано. Преди месец аз предложих на всичките тези писатели, които са се подписали под искането, да се обединим и да направим друго, което е много по-силно. Предложим им да се опитаме заедно да намалим процента, който взимат разпространителите на едро или пък големите книжарници и вериги, да направим така, че издателствата да дават малко по-голям процент на писателите, да помогнем в първите стъпки на начинаещите, а не те сами да си плащат издаването, да можем да представяме пред медии или по срещите, на които ходим, младите автори, да можем да лобираме пред Народното събрание за условия, които са по-добри не само за нас писателите, а и за читателите и т.н. Нито един от тези писатели не ми отговори и сега, един месец по-късно, са си написали искането и са го внесли. Нямам нищо против - може би е лично отношение към мен, но когато тръгваш да правиш подобно нещо и не зачиташ един, двама или петима как смяташ, че ще те подкрепят останалите?
Има една приказка, че музикантите и писателите в България не могат да изхранят семействата си само с тази професия. Какво е Вашето мнение?
Това е абсолютно невярно. Посредственият, слабият писател, автор или музикант - той не може да изхрани семейството си. Този, който има талант и си прокарва път към читателите и зрителите и може да им предложи нещо, което да е много качествено - би могъл. Такива примери мога да дам много - Лили Иванова, Емил Димитров, Георги Христов, има и трима-четирима писатели, които добре се котират на пазара и биха могли да живеят добре ако се самоиздават, а не когато си дават правата на издателства.
Нека да завършим позитивно - например с това какво Ви предстои в близкото бъдеще. Нова книга?
Да, дори вече съм започнал да я пиша. Готови са около 50-60 страници от следващия ми роман. Продължавам и срещите с читатели в цяла България, като до края на юли програмата ми е запълнена и почти всеки ден имам по две-три срещи.
Г-н Алгафари, разкажете ни за книгите си и какво Ви провокира да пишете на подобна тематика? Знам, че е засегната темата за християнството и за исляма - има ли интерес от страна на българските читатели към тези теми?
Че има заложени такива теми в романа - има, но основното, на което съм заложил са българските традиции, обичаи и вярванията на нашите прабаби и дядовци, които се различават драстично от тези, които институционализираха вярата ни, тоест християнството и исляма. С разговорите, които се водят вътре, относно противоречията в религиите, показвам как нашите прабаби и дядовци са успели да приобщят трите религии към тези обичаи, бит, традиции и вярвания, а не обратното. Според мен именно заради това в България няма религиозни фанатици каквито има в Русия, Гърция - православни, в Полша, Италия и Испания - католици, или в исляма - шиити и сунити. Исках да наблегна върху това, че ако човек се задълбае във всички големи празници, които са празнували нашите баби и дядовци - Лазаровден, Еньовден, кушиите на Тодоровден, сурвакарите, коледарите, нестинарите и т.н., ще види, че те нямат нищо общо нито с християнството, нито с исляма. Това са си наши езически празници, към които обаче Църквата се е приобщила, за да не бъде изхвърлена.
Вие организирате срещи в цялата страна. Предполагам след това има и дискусии с читателите, които са ги посетили. Какво е тяхното мнение по тези теми и запознати ли са те с тях?
Мненията на хората от различните места са различни. Някои ги заинтригува повече теологичната част, защото аз смятам, че десетте Божи заповеди, които се твърди, че са "Божи заповеди", не могат да бъдат божествени, а са измислени от хората. Това ги интересува, защото давам една много различна гледна точка. Други пък искат да дискутираме и да поспорим за това, че аз съм върл противник на понятието "робство" и не смятам, че някога сме били роби на който и да било. Според мен това е обидно за предците ни, които може би се въртят на шиш в гробовете си от тези думи. Смятам, че българите винаги са били един горд народ, който никога не е бил подвластен и роб на никого. По-скоро по тези теми възникват дискусии.
Как стоят нещата с финансирането на читалищата и библиотеките? Знам, че им е трудно финансово да поканят някой от по-известните писатели за среща-разговор с читателите. Според Вас трябва ли да има допълнително финансиране за това от страна на държавата?
Със сигурност това би било много хубаво, защото ако има нещо, с което ние се отличаваме в света, това са нашите читалища. Дали трябва да има по-голямо финансиране? Смятам, че първо трябва да имаме уважение към тях и тяхното заплащане би следвало да е много по-високо, защото то в момента е обидно ниско. На някои места заплащането е дори по-ниско от минималната работна заплата. За да канят писали се намират възможности тогава, когато писателят има желанието да стигне от "жълтите павета" до дадено село. Когато един писател или изобщо творец си каже, че "тези са му под нивото" или, че "за някакви си 10 човека не си заслужава" как могат да го принудят? Аз смятам, че по-скоро държавата трябва да отдели повече средства за закупуване на повече книги, както и за задоволяване на елементарните нужни на читалищата - сграден фонд, ток, отопление и т.н.
А как ще коментирате исканията на писателите за отчисления от заеманите книги в библиотеките? Това е една от актуалните теми от последните дни.
Като идея е много хубаво, но това може да стане когато държавата ни е малко по-богата, отколкото е сега. В момент, в който ние се борим за всеки един читател, защото вече книжарниците намаляха, а в някои населени места въобще няма, книгите ни достигат трудно до читателите, когато на библиотеките и читалищата им е много трудно да купуват книги, това да искаме да наложим допълнителна надценка е безумно. Да речем, че успеят да се преборят, тъй като тези, които го предложиха са много близки до "софрата" на големците, така че може да стане, ми е интересно мислили ли са тези мои колеги как всеки един секретар на читалище трябва да отчислява, какво счетоводство трябва да прави, за да стигнат парите до авторите. Извън това нещо има и друго - има много писатели, които са изключително гръмки, шумни и популярни, а дали тяхното творчество достига до читателите? Дори да е между ръцете на читателя, той може да не го хареса, тогава ще има ли възможност да се върнат парите на читателя за това, че сме му загубили времето? Според мен е много голяма отговорност да връчиш себе си между ръцете на читателя и да ангажираш времето му. Ако този човек остане недоволен от това, което му се предлага - каква е обратната връзка?
Тоест Вашето мнение е, че няма как един подобен закон да бъде реализиран в България?
Не, разбира се, че може. В България сме приемали и много по-безумни закони. Въпросът е, че трябва хубаво да се обмисли и да се помисли преди всичко за читателя, а не за писателя. Струва ми се, че в България писателите станахме повече от писателите, което не е най-доброто. Хвана ни всичките някаква графомания, мегаломания и всички започнахме да си въобразяваме, че сме от Толстой и нагоре и че нас не ни заслужават хората, които ни четат, че трябва да сме милиардери и т.н. В крайна сметка забравят, че трябва да напишат нещо, което трябва да бъде харесано. Преди месец аз предложих на всичките тези писатели, които са се подписали под искането, да се обединим и да направим друго, което е много по-силно. Предложим им да се опитаме заедно да намалим процента, който взимат разпространителите на едро или пък големите книжарници и вериги, да направим така, че издателствата да дават малко по-голям процент на писателите, да помогнем в първите стъпки на начинаещите, а не те сами да си плащат издаването, да можем да представяме пред медии или по срещите, на които ходим, младите автори, да можем да лобираме пред Народното събрание за условия, които са по-добри не само за нас писателите, а и за читателите и т.н. Нито един от тези писатели не ми отговори и сега, един месец по-късно, са си написали искането и са го внесли. Нямам нищо против - може би е лично отношение към мен, но когато тръгваш да правиш подобно нещо и не зачиташ един, двама или петима как смяташ, че ще те подкрепят останалите?
Има една приказка, че музикантите и писателите в България не могат да изхранят семействата си само с тази професия. Какво е Вашето мнение?
Това е абсолютно невярно. Посредственият, слабият писател, автор или музикант - той не може да изхрани семейството си. Този, който има талант и си прокарва път към читателите и зрителите и може да им предложи нещо, което да е много качествено - би могъл. Такива примери мога да дам много - Лили Иванова, Емил Димитров, Георги Христов, има и трима-четирима писатели, които добре се котират на пазара и биха могли да живеят добре ако се самоиздават, а не когато си дават правата на издателства.
Нека да завършим позитивно - например с това какво Ви предстои в близкото бъдеще. Нова книга?
Да, дори вече съм започнал да я пиша. Готови са около 50-60 страници от следващия ми роман. Продължавам и срещите с читатели в цяла България, като до края на юли програмата ми е запълнена и почти всеки ден имам по две-три срещи.
