Любов, етнография, фолклор и теология се преплитат в сюжета на първия роман на Нидал Алгафари „Боже, защо Господ лъже?”. В ефира на Дарик авторът разказа, че с романа си оспорва Десетте божи заповеди в една „много българска книга”, в която всеки може да открие непознати неща за мнозина в България - като историята за калушарите или т.нар. русалии - мъже, които са лекували с танците си. Нидал Алгафари съжалява, че за разлика от дервишите, които са известни в цял свят, „нашите калушари са познати малко дори в България”. Той разкри, че втората част на романа му ще се казва „Триград” и в нея ще покаже различна гледна точка към т.нар. турско робство.
Няколко севди, фолклор и теология стоят в основата на романа
„Няколко севди, които са преплетени в една основна история - за забранената любов, за очаквана любов, за тайната любов, за традиционната любов, са преплетени в една много дълга история, с много герои вътре. В един момент даже се притесних, че героите надхвърлят 70 души, трудно е да се управляват след това”, разказа Нидал Алгафари, по-познат с работата си на политически пиар.
Сюжетът минава през много фолклор и етнография, което кара авторът да определи романа си като „много българска” книга.
Сред причините, които са го подтикнали да пише роман, Нидал Алгафари си спомня разговор с децата си за поводите да се гордеят от това, че са българи. „Левски ли да бъде, Ботев ли?!? И в един момент прецених, че много малко знам. И като се разрових се оказа, че по-голямата част от тези наши митологизирани герои не са това, което ми се искаше да бъдат - не са толкова исторически достоверни, а онова, което е много вярно, много чисто, много искрено са неща, които малко хора в България знаят”, обяснява той. И допълва, че тъкмо там в традициите на фолклора и древните ритуали е открил гордостта от българското.
Калушарите, незаслужено непознати дори в България
Дава за пример традицията на „калушарите”, за която разказва в книгата, за лазаруването, нестинарството, за паметта на водата, която българите носят и тачат от векове. Мъдрост, която според Нидал Алгафари се крие и в използвания до днес израз, без обяснение за мнозина откъде идва и защо се употребява - „Те ти, булка, Спасовден!”.
Цялото действие на романа се развива заради едно нарушаване на клетва към калуша - това е божество от езическо време, в което обаче са се заклевали мъже християни, обяснява авторът. Той разказва за традицията на тези мъжки чети, които са се събирали преди Коледа и ходели от село на село да лекуват с танц. „Това е нещо уникално, танцът им е изключително красив и той не спира, докато някой не изпадне в несвяст и се смята, че тогава болестта на болния се е пренесла върху него и оттам към тоягата му”, пояснява Нидал Алгафари.
Съжалява, че малко се знае за този обичай от древни времена. „Това е много българско и даже ме хваща много яд, защото дервишите, които се въртят и се обсебват от духове, са толкова известни по света. А нашите калушари, които са в пъти по-атративни и полезни, защото лекуват с танца си, даже в България са малко познати”, коментира Нидал Алгафари.
Отричащ Господ - да, но не и Богохулник
„Защо Боже, защо Господ?!?” - сам се пита авторът в опит да обясни провокативното заглавие на романа. „Тъй като смятам, че всеки един от нас носи Божия дух в себе си, това означава, че аз, ти, той - всеки е божество, а всички в едно правим големия Бог. Господ идва от господар, някой, който да господства над някой - той е това, което измислиха пророците, патриарсите, апостолите, църквите, синагогите и джамиите. Затова Господ убива, наказва и хвърля на кладата, докато Бог не очаква никой от нас. На тази база като стъпвам, оборвам т.нар. Десет божи заповеди”, разсъждава Нидал Алгафари. Според когото връзката между хората и Бога е изгубена още в самото начало, когато се появяват религиите.
Не приема в аванс упреци в богохулство. „Аз се обръщам към Бог. По-скоро мога да кажа, че съм Господ-охулник, но не и Бог-охулник”, репликира той.
„В романа описвам няколко страстни, нежни, различни и много красиви севди, които Господ наказва, но Бог закриля! За мен Бог е всеки един от нас и ние - човеците - можехме да обичаме безмерно, ако не бяха моралът, ценностната ни система и възпитанието ни, основани на властолюбието на религиите!”, пише за книгата си Алгафари. Като завършва с обобщението, че „в книгата му Любовта побеждава в името на Бога, въпреки Господ!”.
Провокация ще има и във втората част на романа със заглавие „Триград”
Втората част на романа му ще носи заглавието „Триград” и в него Нидал Алгафари ще опита да покаже „една друга гледна точка към т.нар. „турско робство”.
„Не смятам, че моите деди дали по българска или по сирийска линия, са били роби. Майка ми е българка, и ако приемем, че по тази линия е била 500 години в рамките на Турската империя, или по линия на баща ми, който е сириец и е бил 400 години в рамките на Турската империя - аз общо съм с 900 години от моите деди. Никога не са били роби на никого и единствената нация, която казва, че е била под робство, сме ние за съжаление”, коментира авторът, обещавайки интригуващо продължение на романа си.
