Александър Нанков бе избран за председател на Управителния съвет на Футболен клуб „Етър В. Търново” в края на юли. Оттогава до сега изминаха близо два месеца и половина. През този период започналият от нулата клуб трябваше да селектира и изгради мъжки отбор, да формира детско- юношеска школа, да си набави екипировка, да реши проблема с липсата на терени във В. Търново, като в същото време води тренировъчен процес и играе официални мачове на ниво първо Северозападна „В” група, а след това и при подрастващите. Доколко структурата е изградена, осигурено ли е финансиране, какви са целите, среща ли „Етър ВТ” подкрепа в трудностите са част от въпросите, на които Александър Нанков отговори за Дарик радио.
- Г-н Нанков, подреден ли е вече организационно „Етър ВТ”?
- Още през зимата казах, че великотърновският футбол трябва да започне начисто, след цирковете през които преминаваше тогава. Мисля, че вече сме поставили основата и намеренията ни са да създадем сериозен клуб, който да отговаря на града, като административен и футболен център, въпреки че стартирахме в последния момент. Целта е да се види ново лице, независимо от трудната ситуация, в която се намира, както областта, така и страната. Започнахме с отбор във „В” група, в който искаме да наложим млади момчета от града и региона. Естествено взехме и четирима по- опитни играчи, но те пак са продукт на великотърновската футболна школа. Ясно си давам сметка, че за да изградим здрава основа, при липсата на финанси, трябва да прецизираме бюджета и да създадем правилна организация. След близо три месеца съм горд с изградения екип, амбициран да докаже себе си и отборите, които подготвя.
- Казахте, че изпитвате финансови трудности. Преведоха ли ви от Община В. Търново гласуваната субсидия?
- Очакваме я. В същото време, тъй като не играем на стадион „Ивайло” няма как да разположим рекламни пана и да продаваме билети, средствата от които биха ни помогнали. Справяме се трудно, но както аз, така и хората в Управителния съвет знаехме с какво се захващаме и бяхма наясно, че няма да е лесно. Гледаме да харчим толкова колкото имаме без излишни фойерверки. Искаме обаче да докажем, че футбола във В. Търново е жив и има бъдеще. Именно затова залагаме толкова на собствената школа и се стремим да я осигурим с всичко необходимо.
- Въпреки трудностите първо закупихте екипировка, при това маркова, за всички възрасти?
- Желението ни бе да създадем едно красиво лице на великотърновския футбол. Водени и от първата част на поговорката, че „по дрехите посрещат...”, се ориентирахме към един по- висок клас екипировка и смятам, че по този показател вече сме в Топ 5 на България. Има обаче и друг много важен психологически момент- екипите дават допълнително самочувствие на състезателите, че са футболисти на „Етър В. Търново”, показват и желанието на всички ангажирани в клуба да го развиват. В края на миналата седмица бях в Ловеч с най- малките ни отбори и знаете ли нашите деца бяха по- добре облечени от тези на „Литекс”.
- Какви цели се поставяте?
- Аз съм реалист човек без болни амбиции, но смятам, че когато се работи на високи обороти резултатите идват по- бързо. За себе си разделям целите ни на близки и далечни. В близък план искам да продължим да надграждаме клуба организационно, да осигурим по- добри условия за подготовка и да покажем на всички нива, че играем най- добрия футбол. Някои резултати вече постигаме и след безвремието, в което беше изпаднал футболът ни, започваме да преодоляваме пренебрежителното отношение на други отбори, които нямат нашите традиции. Смятам, че скоро всички ще се съобразяват с нас. В по- далечен план желанието ми е да създадем наши кадри, които да станат здрава основа на представителен отбор, състезаващ се в „Б” и „А” група. Това изисква много работа по определена програма и стратегия за цялостно развитие на клуба. Много е важно да се изгради база, в която да се водят заниманията на всички възрасти и да израстват.
- Не обявихте сред близките цели професионален футбол?
- Първо трябва да структурираме напълно клуба, да му осигурим финансова стабилност и да разполагаме с необходимата база. Като говоря за финансова стабилност не става дума за много пари, а за сигурен бюджет поне за година напред, който се харчи прозрачно и при стога финансова дисциплина. Да се знае кой с какво и как помага. Не може по- малката Община Разград, с чиито футбол е ангажиран един от най- богатите българи- Кирил Домусчиев, да отпусне тази година само за ДЮШ на „Лудогорец” 150 000 лева, а тази сума да е непосилна за Община В. Търново за целия футболен клуб. Хубавото е, че повечето общински съветници са наясно и ни подкрепят, за което съм им благодарен.
- Как се справяте с липсата на футболен терен във В. Търново?
- Направихме ясен разчет на терените извън В. Търново и осигурих, транспорт, така както го правех безвъзмездно през последните три години. Мъжете тренират и играят в Дебелец, старшата възраст в Самоводене, юношите и децата в Леденик, подготвителните групи в Шемшево. Най- малките влизат вечер в ДКС „В. Левски”, а в момента със собствени сили правим още един терен за Футбол 7 в Шемшево, за да се подготвят и на трева. В тази посока ще добавя, че отваряме още школата и влизаме при децата в детските градини и в предучилищните групи. За работа с тях назначихме още един треньор- Стефан Николов. Поръчахме още екипи и всяко дете, което се запище при него ще получи подарък- тениска, шорти и чорапи. Планираме турнири и кастинги, тъй като едно от условията за развитие е добър подбор и правилна работа. Тук пак стигаме до терените. В сряда с юношите родени през 1997 г., играещи за „Алекс ОК” гостувахме на „Ботев” /Пловдив/ в базата им Коматево. Момчетата загубиха с 3:1, но се представиха достойно, на фона на огромната разлика в условията, при които се подготвят. Тук е мястото да кажа, че във В. Търново сме феномен в ремонта на един футболен терен. Вече осем месеца игрището на стадион „Ивайло” не може да бъде завършено. В Стара Загора го направиха за два месеца, тук преди три седмици гласувахме в Общинския съвет още почти 300 000 лева и пак не виждам да се работи активно и никой не може да каже дали ще стане до края на година. Другият проблем- изграждането на изкуствен терен до Спортното училище, който ще осигури условия за подготовка, но и ще даде тласък за развитието на самото училище. Не ми е понятно защо се протакат и там строителните работите и как след като е замислен проект с трибуни и помещения под тях те са премахнати, а в същото време за него се усвоява голяма сума. Смея да кажа, че без трибуните и съблекалните се губи 70 % от лицето и ефективността на проекта. Тук е мястото да кажа, че ние не можем да си позволим като Община да разхищаваме финансовите си ресурси в такива строителни блата. Като общински съветник смятам да отправя питане до кмета, защото тези обекти са важни за В. Търново и ще останат завинаги.
- Каква ще е съдбата на вашия футболен проект „Алекс ОК”?
- Създадох клуба две години преди да се захвана с „Етър ВТ”. Намерението ми бе да развия школа с мъжки отбор във „В” група, в който да се реализират нашите футболисти. След промяната правя компромис със себе си, защото „Етър” е над всичко. „Алекс ОК” ще продължи да съществува, но като възможност за обиграване на момчета, ненамерели място в представителния отбор.
