Народният представител Мариана Бояджиева, областният управител инж. Георги Рачев, кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов и заместник- председателят на общинския съвет на БСП във Велико Търново Валентин Ламбев взеха участие в честванията по случай 90 години от обявяването на Септемврийското въстание в Златарица.
Домакин и организатор на събитието беше кметът на община Златарица- Пенчо Чанев. По стъпките на въстаниците преминаха над 50 жители на града, а сред гостите бе и Стефан Косерков, внук на убития през 1923 година водач на въстанието Стефан Попстоянов. Прочит на историята от събитията преди 90 години представи запасният офицер Николай Конакчиев. Гостите пред паметника получиха и книгата на Радослав Радославов „Септемврийското въстание в град Златарица”, излязла от печат по случай годишнината. В нея са проследени събитията отпреди 90 години и обявяването на първото антифашистко въстание в Европа.
Честванията продължиха в наскоро ремонтираната родна къща- музей на Стефан Попстоянов, където Стефан Косерков представи живота и черти от характера на дядо си. Част от мебелите в дома на известния златарчанин са автентични. Къщата обаче е реставрирана след като наводнение събаря стените през 1943 г.
През 1923 г. в местността „Завоя”, където днес бяха поднесени цветя пред паметника, 80 души, начело със Стефан Попстоянов, решават да се вдигнат на оръжие. Разделят се на 3 бойни групи, които трябва да превземат кметството, пощата и военната застава. Още рано сутринта поставените цели са изпълнени, прекъснати са и телефонните връзки към селото. Останалите села от района обаче не успяват да се вдигнат на бунт и подразделение на армията от Търново настъпва към Златарица. Въстаниците решават да се оттеглят в Росно, но в кметството забравят списъка с участниците в бойните действия, на който е отчетено полученото от всеки оръжие. Армията успява да ги залови, след което Стефан Попстоянов и бойната група са отведени в казармите във Велико Търново. Там Стефан Попстоянов е жестоко бит и измъчван, след което издъхва от раните си. Останалите участници във въстанието са осъдени, но година по- късно са освободени заради международния натиск.
