Разположеното на десетина километра от Варна село Звездица се различава от всички останали населени места у нас. Как ви звучи "живея на "Юпитер", "чакам гости от "Марс" или „отивам до "Венера"? Странно, нали?! С подобни имена на улиците и централния площад жителите на китното варненско село се чувстват по-близо до звездите. И имат пълно основание да отбелязват деня на космонавтиката 12 април.
Първото нещо, което прави впечатление при влизане в Звездица, е табелката на главната улица - "Феникс". На нея се намират детската градина, църквата и пощата. На улица "Калисто" ще попаднете на занаятчиите. Най-важната обществена сграда в селото - на Кметството, се намира на площад "Галактика". Освен на съзвездия, улиците в Звездица носят имената и на планети от слънчевата система - Венера, Марс, Нептун.
Като всяко нещо космическите имена на улиците в Звездица също си имат история. Именуването се наложило в отговор на изискване всяко населено място с над 800 жители да има имена, а не цифри за улиците си. И започнало голямо умуване. Отхвърлени били имената на исторически личности, географски обекти, дървета и цветя, тъй като те вече били заети от улици във Варна и региона. С цел да се избегне дублиране, било предложено улиците в Звездица да носят имената на известни хора от селото. Спорът кой е по-по-най обаче довел и тази идея до задънена улица.
Нестандартната идея хрумнала на тогавашния кмет на селото Никола Николов. Той отишъл във Варненския планетариум и поискал звездния атлас. От там избрал по-познатите имена - Касиопея, Андромеда, Сириус, Вега, Венера, Марс, Юпитер и няколко други популярни заглавия на планети, съзвездия и галактики. С решение на Общинския съвет от 9 април 2003 година космическите имена заблестяват на бели табелки с небесносини букви. В началото изразът "Живея на Марс" предизвиквал учудени погледи в учрежденията във Варна, но постепенно институциите свикнали с необичайните имена на улиците в Звездица. За щастие, в най-космическото българско село няма извънземни, шегуват се местните.
Звездица звучи доста по-поетично от старото име на селото Кьоклуджа /корен, в превод от турски/. В средата на ХІХ век няколко семейства черкези и татари издигнали на това място бивака си, а после започнали да изграждат и своите домове. Дали му името Кьоклуджа, защото мястото било хубаво за пускане на корени.
Към края на ХІХ век в селото се заселва голяма група градинари от Еленския балкан, а през периода 1903-1913 година идват и бежанци тракийци от Лозенградско. От различни краища, с различни занаяти, способности и умения, хората се претопявали, ставали роднини и близки.
Днес скътаното между хълмовете на юг от Варненското езеро село наброява около 1200 жители. Имат си пощенска служба, здравна служба, читалище и детска градина. И лека-полека се сбъдват мечтите на първите заселници - селото да стане красиво като утринна звезда.
