Патрик Дюпон - етоал, а след това и директор на Парижката Гранд Опера, пристигна в града на своя звезден старт - Варна, откъдето тръгна неговата бляскава кариера. Той спечели сърцата на публиката и журито, което го отличи с най-високата награда в категория Младша възраст - Специалната награда на град Варна през 1976.
Сега световната балетна звезда ще проследи представянето на финалистите на 28-ия Международен балетен конкурс в Летния театър - сцената, която промени целия му живот.
Звезди от журито: Балетният конкурс във Варна е изворът на танца
В отговор на многобройните запитвания на почитатели организаторите от Фондация Международен балетен конкурс Варна осигуриха възможност за разговор с търсения гост.
Срещата „Една звезда отблизо - Патрик Дюпон“ ще се проведе на 27 юли от 12:00 в конферентната зала на хотел Черно море. Входът е свободен.
Патрик Дюпон е роден през 1959 г. В Париж. Тъй като бил енергично дете, майка му го записва първо на футбол, а после – на джудо. Веднъж обаче той попаднал в балетната зала и класическия танц го пленил завинаги.
Започнал да изучава балет при Макс Бозони – в миналото звезда на Парижката Гранд опера. На 15-годишна възраст постъпва в балета на Парижката опера, а година по-късно изиграва своята първа солова партия в балета „Нана“ на Ролан Пти.
След блестящото му представяне на Международния балетен конкурс във Варна, неговата кариера в балета полита нагоре: играя в балета „Федра“ на Серж Лифар, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, в „Блудния син“ на Джордж Баланчин. На 19-годишна възраст вече изпълнява главната партия в „Болеро“ по хореография на Морис Бежар.
Танцува също в балети на Джон Ноймейер, Алвин Алей, Рудолф Нурее,в Юрий Григорович. На 21 години е обявен за etoile – звезда на Гранд опера. Гастролира успешно в различни трупи в Европа, Америка и Япония.
Морис Бежар поставя с „Балета на ХХ век“ „Саломе“ с Патрик Дюпон в главната роля. Майкъл Кларк създава хореография специално за великия французин в балета „Храна за ангели“.
През 1988 г. Патрик Дюпон става артистичен директор на балетната трупа на Нанси, където постява балета на Боб Уилсън „Мъките на Св. Себастиян“. В него изпълнява главната роля в партньорство със Силви Гилем и Микаел Денар.
През 1990 г. 30-годишният Дюпон е назначен за директор на балетната трупа на Парижката Гранд опера. Същата година се снима с Ален Делон във филма „Танцуващата машина“.
Като директор на една от най-значимите трупи в света той обогогатява репертоара с нови спектакли: „Баядерка“ на Нуреев, „Парк“ на Прелокаж, нова класическа версия на „Жизел“ и съвременната версия на Мац Ек, а също „Лешникотрошачката“ на Ноймайер и балети на Робинс.
През 1997 г. Патрик Дюпон напуска трупата на Парижката опера – повод за това е участието му в журито на кинофестивала в Кан, заради което закъснял за репетиции. Като свободен артист той прави опити в различни видове театрално изкуство, в това число и с „Имперсия руски балет“ като партньор на Мая Плисецкая.
През своята кариера Патрик Дюпон си е партнирал с най-големите звезди на танца: Ноела Понтоа, Силви Гилем, Мари-Клод Пиетрагала. Неговите мемоари са събрани в книгата му „Etoile”.
През 1996 г. Патрик Дюпон се завърна в града на своя голям триумф – Варна, за който винаги е говорил с любов и признание. В супергалата „Среща на поколенията“ на сцената на Летния театър той изпълни солото от балета „Саломе“ на Морис Бежар.
Сега световната балетна звезда ще проследи представянето на финалистите на 28-ия Международен балетен конкурс в Летния театър - сцената, която промени целия му живот.
Звезди от журито: Балетният конкурс във Варна е изворът на танца
В отговор на многобройните запитвания на почитатели организаторите от Фондация Международен балетен конкурс Варна осигуриха възможност за разговор с търсения гост.
Срещата „Една звезда отблизо - Патрик Дюпон“ ще се проведе на 27 юли от 12:00 в конферентната зала на хотел Черно море. Входът е свободен.
Патрик Дюпон е роден през 1959 г. В Париж. Тъй като бил енергично дете, майка му го записва първо на футбол, а после – на джудо. Веднъж обаче той попаднал в балетната зала и класическия танц го пленил завинаги.
Започнал да изучава балет при Макс Бозони – в миналото звезда на Парижката Гранд опера. На 15-годишна възраст постъпва в балета на Парижката опера, а година по-късно изиграва своята първа солова партия в балета „Нана“ на Ролан Пти.
След блестящото му представяне на Международния балетен конкурс във Варна, неговата кариера в балета полита нагоре: играя в балета „Федра“ на Серж Лифар, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, в „Блудния син“ на Джордж Баланчин. На 19-годишна възраст вече изпълнява главната партия в „Болеро“ по хореография на Морис Бежар.
Танцува също в балети на Джон Ноймейер, Алвин Алей, Рудолф Нурее,в Юрий Григорович. На 21 години е обявен за etoile – звезда на Гранд опера. Гастролира успешно в различни трупи в Европа, Америка и Япония.
Морис Бежар поставя с „Балета на ХХ век“ „Саломе“ с Патрик Дюпон в главната роля. Майкъл Кларк създава хореография специално за великия французин в балета „Храна за ангели“.
През 1988 г. Патрик Дюпон става артистичен директор на балетната трупа на Нанси, където постява балета на Боб Уилсън „Мъките на Св. Себастиян“. В него изпълнява главната роля в партньорство със Силви Гилем и Микаел Денар.
През 1990 г. 30-годишният Дюпон е назначен за директор на балетната трупа на Парижката Гранд опера. Същата година се снима с Ален Делон във филма „Танцуващата машина“.
Като директор на една от най-значимите трупи в света той обогогатява репертоара с нови спектакли: „Баядерка“ на Нуреев, „Парк“ на Прелокаж, нова класическа версия на „Жизел“ и съвременната версия на Мац Ек, а също „Лешникотрошачката“ на Ноймайер и балети на Робинс.
През 1997 г. Патрик Дюпон напуска трупата на Парижката опера – повод за това е участието му в журито на кинофестивала в Кан, заради което закъснял за репетиции. Като свободен артист той прави опити в различни видове театрално изкуство, в това число и с „Имперсия руски балет“ като партньор на Мая Плисецкая.
През своята кариера Патрик Дюпон си е партнирал с най-големите звезди на танца: Ноела Понтоа, Силви Гилем, Мари-Клод Пиетрагала. Неговите мемоари са събрани в книгата му „Etoile”.
През 1996 г. Патрик Дюпон се завърна в града на своя голям триумф – Варна, за който винаги е говорил с любов и признание. В супергалата „Среща на поколенията“ на сцената на Летния театър той изпълни солото от балета „Саломе“ на Морис Бежар.
