За създаването на ясен регламент за използването на безпилотни летателни апарати настоя варненски геодезист пред народния представител от ГЕРБ Павел Христов. Проблемът беше поставен пред депутата и административен секретар на партията във Варна по време на среща с жители на район „Младост", която се проведе по инициатива на районния ръководител на партията д-р Лидия Маринова.
„С членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения обсъждахме казуса с т.нар. дронове като част от динамичното развитие на гражданските авиационни услуги. Европейската комисия на практика вече работи по приемането на нови стандарти за регулиране на дистанционно управляемите летателни системи. Целта е секторът да се развива на базата на ясни правила за сигурността на полета, неприкосновеността на личния живот, защитата на данните. Правната рамка, освен това, трябва да изключи възможностите за използване на дроновете с цел трафик, контрабанда или друг вид престъпления", обясни Павел Христов. Той се ангажира да проучи предложенията за нормативни промени, подготвени от геодезиста, както и опита на другите страни-членки на ЕС, за да запознае с тях колегите си от ресорната комисия.
„Дроновете могат да бъдат особено полезни в геодезията, но откриват големи възможности и в редица други сфери", обясни варненецът и допълни, че вече е представил вижданията си пред Асоциацията на геодезическите фирми.
В рамките на дискусията с граждани бяха обсъдени и проблеми, свързани с развитието на морския транспорт. Павел Христов запозна хората с предложението, което внесе заедно с парламентарния си колега Пламен Манушев, за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
„Текстовете срещнаха единодушна подкрепа в Народното събрание. По силата на промените плаващите докове, които са трайно закрепени към територията на корабостроителните и кораборемонтните заводите, ще излязат от Регистъра на големите кораби. Поради своето по-специфично предназначение плаващите докове бяха третирани в законовите актове едновременно и като кораби, и като пристанищни съоръжения", обясни народният представител. Той увери, че с промените се намалява административната тежест за заводите.
В България има 6 плаващи дока, които са собственост на корабостроителни и кораборемонтни заводи. Всички те носят името „плаващи", но са закотвени стационарно, включително и към брега, като позиционирането им е съгласувано с „Морска администрация", министъра на транспорта и министъра на отбраната. „Тези докове ще бъдат заличени от Регистъра на корабите и ще продължат да бъдат част от пристанищната инфраструктура, като промените по никакъв начин не накърняват държавните интереси", категоричен бе Павел Христов.
