Варна

Ромски семейства окупирали изоставени къщи във вълчидолско село

2 април 2013 15:31

Село Радан Войвода в Община Вълчи дол постепенно се е превърнало от българско село в населено изцяло със самонастанили се в изоставените къщи ромски семейства. Едва четири от имотите са необитаеми към момента. Реалните собственици на останалите са или починали възрастни хора, или такива, които са ги изоставили. Опустелите къщи се експлоатират от ромите, докато е възможно. Това сподели кметицата на Община Вълчи дол Пенка Йорданова по време на среща между евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, кметове на варненски общини и ректори на университети.

Тя даде информацията по повод обсъждането на темата за интеграция на маргинализираните общности. Йорданова каза още, че проблемът в тяхната община е сериозен и допълнително го задълбочава липсата на работни места. Безработицата се отразява и на българската общност, посочи още Йорданова.

По време на срещата стана ясно още, че в Община Девня продължава работата по проекта, финансиран от ЕС, който се занимава с изграждането и осигуряването на жилища за семейства от маргинализираните общности. Неговата идея е бенефициентите сами да изградят къщите, които ще обитават. Смята се, че това ще гарантира грижа за имота по-нататък. В Девня няма да бъдат вдигани нови постройки, а ще бъдат пригодени 33 апартамента в сграда, която е общинска собственост. В момента тече избор на изпълнител. Очаква се реализирането на проекта да завърши до средата на следващата година. Предстои уточняване на критериите, по които ще бъдат избирани бенефициентите.

По същия проект се работи още в общините Монтана и Дупница. Одобрена е била и Община Бургас, но тя се е отказала заради нежеланието на местните жители да живеят в близост до представители на ромската общност. Първа сред резервите е Варна, но тя най-вероятно ще последва другия морски град, защото и тук се усеща неодобрение, заяви шефът на общинската дирекция „Европейски и национални оперативни програми“ Петър Радушев.

По време на срещата стана въпрос за сериозната нужда от гражданско образование. Важно е да се реализира още в средните класове, уточни Ковачев, за да са наясно младите хора с правата и задълженията си.

Преди да бъдат обсъдени теми на регионално ниво евродепутатът коментира и ситуацията с представената финансова рамка от Европейския съюз за следващия програмен период до 2020 година. В становището си Европейския парламент казва, че не е съгласен с нея, защото тя намалява средствата за финансиране на европейския бюджет и не отговаря на поставените цели в стратегията „Европа 2020“ за превръщане на Европа в най-конкурентноспособния регион в света, каза Ковачев.

Европейският парламент иска повече гъвкавост във финансовата рамка, за да може средствата, които са предоставени на страните членки да могат да бъдат бързо използвани. Желанията са да има ревизия в средата на периода и да се засили участието на собствени средства в бюджета на ЕС, така че да не остава само на националните вноски на страните членки. Това означава директно да се пренасочват част от събраните суми чрез ДДС, такси и глоби, разясни евродепутатът.