професор Кожухаров
99271
професор Кожухаров
Персонализираната терапия на пациенти с психиатрични пробеми дава голям шанс за бързо и ефективно лечение. С помощта на персонализираните тестове лекарите могат да избягат от процеса проба-грешка, да изпишат най-подходящата терапия и да скъсят периода на лечение на страдащи от депресия, тревожност, биполярно разстройство, шизофрения и други разстройства.
Това обясни пред Дарик проф. д-р Христо Кожухаров, ръководител на катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет и на Втора психиатрична клиника в УМБАЛ „Св. Марина“.
Специалист: Едва 3% от психично болните извършват тежки престъпления
„Прави се тест, който да установи кои гени са отговорни за разстройството, как влияят на различните видове лекарства и дали ще има странични действия. От една страна това е по-скъпо лечение, но от друга скъсява пътя до добрия изход“, обясни специалистът.
Персонализираният подход в психиатрията се прилага у нас от година. Тестът покрива над 20 класа медикаменти, включва 18 клинично валидирани гени и 97% от лекарствата, използвани в психиатричната практика. Взема се проба от лигавицата на вътрешната страна на бузата и се прави изследването. Близо 90 процента от пациентите с тревожност и депресии са показали подобрение след прилагане на този метод. За момента тестът не се покрива от Здравната каса.
„Много от пациентите или нямат резултат от лечението, или имат странични ефекти. Понякога пациентите не дават и ясен отговор дали се чувстват добре от назначената терапия. Често става така, че страничните действия от лечението наподобяват симптомите на болестта.
Някои от пациентите прекратяват лечението си поради неефективност или заради странични ефекти. Ако традиционната медицина дава лекарство, което е сходно за различните хора, персонализираната медицина дава точната доза лекарство за конкретния пациент. Целта е да не лекуваме заболяването, а конкретния пациент”, поясни професорът.
Заради страховете си българинът не следи психичното си здраве. Дори ако има съмнения, че нещо не е наред, той дълго го потиска и не го споделя. Близките също го прикриват именно заради стигмата. Това е проблем, тъй като нелекуваното разстройство хронифицира и се лекува по-трудно, каза още проф. Кожухаров.
Сред най-честите психически проблеми са невротичните, тревожните разстройства.
„Страхът, че ще бъдем квалифицирани като луди ни кара да ползваме модела на съседа от втория етаж и хапчето, което той е вземал за подобни оплаквания. Или отиваме на различни екстрасенси, параспециалисти и проблемът придобива много по-различен характер, когато стигнем до нужния специалист”, коментира професорът.
Някои от психично болните са агресивни, както и такива, които не са с подобен проблем, посочи специалистът. По негови думи по улиците виждаме хора с ментални проблеми, защото след 2000 година системата на проследяване е променена и такова в голяма степен няма.
„Тоест, ние очакваме активност от пациентите, от техните близки или от институциите. Но институциите често нямат правата, близките нямат силата или мотивацията, а пациентите няма съзнанието за активно търсене на помощ”, обясни д-р Кожухаров.
Редно е да се създаде регистър, който да отразява пациенти с обществено опасни действия. За да се запазят правата на пациентите, към него трябва да имат достъп тесен кръг от хора, е мнението на специалиста.
Какво още каза проф. Кожухаров пред Дарик, чуйте в звуковия файл:
Това обясни пред Дарик проф. д-р Христо Кожухаров, ръководител на катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет и на Втора психиатрична клиника в УМБАЛ „Св. Марина“.
Специалист: Едва 3% от психично болните извършват тежки престъпления
„Прави се тест, който да установи кои гени са отговорни за разстройството, как влияят на различните видове лекарства и дали ще има странични действия. От една страна това е по-скъпо лечение, но от друга скъсява пътя до добрия изход“, обясни специалистът.
Персонализираният подход в психиатрията се прилага у нас от година. Тестът покрива над 20 класа медикаменти, включва 18 клинично валидирани гени и 97% от лекарствата, използвани в психиатричната практика. Взема се проба от лигавицата на вътрешната страна на бузата и се прави изследването. Близо 90 процента от пациентите с тревожност и депресии са показали подобрение след прилагане на този метод. За момента тестът не се покрива от Здравната каса.
„Много от пациентите или нямат резултат от лечението, или имат странични ефекти. Понякога пациентите не дават и ясен отговор дали се чувстват добре от назначената терапия. Често става така, че страничните действия от лечението наподобяват симптомите на болестта.
Някои от пациентите прекратяват лечението си поради неефективност или заради странични ефекти. Ако традиционната медицина дава лекарство, което е сходно за различните хора, персонализираната медицина дава точната доза лекарство за конкретния пациент. Целта е да не лекуваме заболяването, а конкретния пациент”, поясни професорът.
Заради страховете си българинът не следи психичното си здраве. Дори ако има съмнения, че нещо не е наред, той дълго го потиска и не го споделя. Близките също го прикриват именно заради стигмата. Това е проблем, тъй като нелекуваното разстройство хронифицира и се лекува по-трудно, каза още проф. Кожухаров.
Сред най-честите психически проблеми са невротичните, тревожните разстройства.
„Страхът, че ще бъдем квалифицирани като луди ни кара да ползваме модела на съседа от втория етаж и хапчето, което той е вземал за подобни оплаквания. Или отиваме на различни екстрасенси, параспециалисти и проблемът придобива много по-различен характер, когато стигнем до нужния специалист”, коментира професорът.
Някои от психично болните са агресивни, както и такива, които не са с подобен проблем, посочи специалистът. По негови думи по улиците виждаме хора с ментални проблеми, защото след 2000 година системата на проследяване е променена и такова в голяма степен няма.
„Тоест, ние очакваме активност от пациентите, от техните близки или от институциите. Но институциите често нямат правата, близките нямат силата или мотивацията, а пациентите няма съзнанието за активно търсене на помощ”, обясни д-р Кожухаров.
Редно е да се създаде регистър, който да отразява пациенти с обществено опасни действия. За да се запазят правата на пациентите, към него трябва да имат достъп тесен кръг от хора, е мнението на специалиста.
Какво още каза проф. Кожухаров пред Дарик, чуйте в звуковия файл:
