Защо да оставам във Варна? Няма защо. Градът е мръсен, автобусът ми за училище винаги закъснява и е адски претъпкан. Хората са намръщени и недружелюбни. На всичкото отгоре цените, особено в по-хубавите заведения, са по-високи от тези в София.
Защо да оставам тук? Къде ще уча като завърша?! Да стана „горд“ възпитаник на Морското означава да работя по кораби и да не виждам семейството си с месеци. Не искам и да съм счетоводител от ВИНС-а. Това би означавало да се натикам в малка стаичка и да смятам по цял ден на малкото си бюрце, гледайки света отвън. Прекалено обичам свободата, за да стана затворник на бюрокрацията, сметките не са за мен. Не ме влече и жичкаджийството, за да завърша Техническия. Нямам бъдеще в този град! И все пак.... какво ще ме буди сутрин, ако не крясък на чайка?
Не, категорична съм! Аз тук нямам какво да правя. И ако някой се интересува от мнението на кореняк варненец, чайките са досадни. Това са едни зли, крадливи, нагли, грозни и пискливи птици. Веднъж чух една история как нищо неподозираща невинна гражданка е била нападната изневиделица от лакома чайка, която е грабнала нейната баничка! Въобще по-добре да се преместя в някой чуждестранен град, където няма море. И все пак.... може би плясъкът на вълните ще ми липсва.
Заставам на линията на пясъка, вълните галят нежно пръстите ми, пред мен е безкрайната шир, море и небе се сливат в едно, затварям очи, за да се потопя в мамещия покой на тихата вода, а скритата по-надълбоко морска стихия кипи и се вълнува. Но, вместо очакваната мека симфония, аз чувам музика, идваща от различни места. Тази какофония е придружена от смях, викове и звънене на чаши, защото на крайбрежната алея е пълно със заведения. Няма що, голямо „духовно“ изживяване! По-дбре човек да се върне при приятелите си на масата и да изпие една бира. И от плажовете има какво да се желае, претъпкани с боклуци и туристи. И все пак.... може би онова характерно хрущене на пясъка под краката ми ще ми липсва.
Е, ще каже някой, че няма други плажове! Ей къде е Гърция. Там и хотелите са по-хубави, по-чисто е, няма навалици. И все пак....ходила съм и в Гърция на море, не е същото като тук. Морето е някак... различно.
Глупости! Морето си е море. Пясъкът си е пясък. Разликата ти е само в главата. И градът си е град като всеки друг, блокове и тротоари. Това е. И все пак... понякога сякаш наоколо има някака магия.
Не е вярно, никаква магия няма, измисляш си! Защо да оставаш тук?! Ще отидеш на друго, по-уредено място, ще си паснеш с другите хора, ще имаш нови приятели и толкова различни възможности. И все пак... има нещо различно във варненци. Дали е усмивката? Или пък тена на кожата? Има някакво сияние, едно излъчване, което ни отличава от другите. Ние го носим винаги със себе си, то е част от душата ни. Сякаш някаква светлина струи когато кажеш: “Аз съм от Варна“.
Стига си си въобразявала! Какво те е хванала тая носталгия?! По улиците има дупки, старите сгради се разпадат, въобще защо това ще ти липсва?
Може би, защото си е мое. Те не са просто улици и сгради. Това са моите улици и сгради, в моя град, моя дом, моята Варна.
Време е да приключа разговора с въображаемото ми „аз“ и да се върна в реалността. Трябва сериозно да реша какво да правя. Имам задължения и отговорности: домашни, контролни и проекти. И все пак... трудно ми е да се съсредоточа в урока за испанската гражданска война, когато ми се иска да отида до плажа. Знам, че е студено и не мога да се къпя, но всички глупави всекидневни тревоги изглеждат незначителни пред безкрайната морска шир. Вълните са сякаш отмерват в такт със самото време, миг след миг.
Но трябва наистина сериозно да реша. Къде ще уча? В Германия? Англия? И все пак... мисля, че имам малко време да отида до морето. Само един откраднат миг за мен. Всъщност най-правилното е да отида, за да си избистря главата. Очите ми ще се изгубят във водата и морето ще ме притегли. Ще се слеем в едно. И ако наистина има някаква мистична сила на този свят, то тя ще е цялата в мен. Душата ми ще пее заедно с вълните и ще бъда на точното място: в центъра на вселената от въздух, пясък и море. Когато реалността се промъкне и забие нокти в мен, докато краката ми са заровени в пясък и музиката в мен отшумява, ще си помисля: “Защо пък да не си остана във Варна?“
Виолета Христоскова Богданова
ГПЧЕ "Йоан Екзарх"
17г.
11 г клас
Ученически конкурс за есе на тема "Защо да остана във Варна?" проведе медийна група "Черно море". За финалния кръг се класираха 40 есета на ученици от почти всички варненски училища.
Три момичета получиха еднакъв най-висок резултат, а жури от варненски журналисти с гласуване ги подреди на първо, второ и трето място: Радина Узунова, Виолета Богданова и Анжелик Антониу.
Най-добрите есета публикуваме и на страниците на dariknews.bg.
Заглавието е на редакцията.
Защо да оставам тук? Къде ще уча като завърша?! Да стана „горд“ възпитаник на Морското означава да работя по кораби и да не виждам семейството си с месеци. Не искам и да съм счетоводител от ВИНС-а. Това би означавало да се натикам в малка стаичка и да смятам по цял ден на малкото си бюрце, гледайки света отвън. Прекалено обичам свободата, за да стана затворник на бюрокрацията, сметките не са за мен. Не ме влече и жичкаджийството, за да завърша Техническия. Нямам бъдеще в този град! И все пак.... какво ще ме буди сутрин, ако не крясък на чайка?
Не, категорична съм! Аз тук нямам какво да правя. И ако някой се интересува от мнението на кореняк варненец, чайките са досадни. Това са едни зли, крадливи, нагли, грозни и пискливи птици. Веднъж чух една история как нищо неподозираща невинна гражданка е била нападната изневиделица от лакома чайка, която е грабнала нейната баничка! Въобще по-добре да се преместя в някой чуждестранен град, където няма море. И все пак.... може би плясъкът на вълните ще ми липсва.
Заставам на линията на пясъка, вълните галят нежно пръстите ми, пред мен е безкрайната шир, море и небе се сливат в едно, затварям очи, за да се потопя в мамещия покой на тихата вода, а скритата по-надълбоко морска стихия кипи и се вълнува. Но, вместо очакваната мека симфония, аз чувам музика, идваща от различни места. Тази какофония е придружена от смях, викове и звънене на чаши, защото на крайбрежната алея е пълно със заведения. Няма що, голямо „духовно“ изживяване! По-дбре човек да се върне при приятелите си на масата и да изпие една бира. И от плажовете има какво да се желае, претъпкани с боклуци и туристи. И все пак.... може би онова характерно хрущене на пясъка под краката ми ще ми липсва.
Е, ще каже някой, че няма други плажове! Ей къде е Гърция. Там и хотелите са по-хубави, по-чисто е, няма навалици. И все пак....ходила съм и в Гърция на море, не е същото като тук. Морето е някак... различно.
Глупости! Морето си е море. Пясъкът си е пясък. Разликата ти е само в главата. И градът си е град като всеки друг, блокове и тротоари. Това е. И все пак... понякога сякаш наоколо има някака магия.
Не е вярно, никаква магия няма, измисляш си! Защо да оставаш тук?! Ще отидеш на друго, по-уредено място, ще си паснеш с другите хора, ще имаш нови приятели и толкова различни възможности. И все пак... има нещо различно във варненци. Дали е усмивката? Или пък тена на кожата? Има някакво сияние, едно излъчване, което ни отличава от другите. Ние го носим винаги със себе си, то е част от душата ни. Сякаш някаква светлина струи когато кажеш: “Аз съм от Варна“.
Стига си си въобразявала! Какво те е хванала тая носталгия?! По улиците има дупки, старите сгради се разпадат, въобще защо това ще ти липсва?
Може би, защото си е мое. Те не са просто улици и сгради. Това са моите улици и сгради, в моя град, моя дом, моята Варна.
Време е да приключа разговора с въображаемото ми „аз“ и да се върна в реалността. Трябва сериозно да реша какво да правя. Имам задължения и отговорности: домашни, контролни и проекти. И все пак... трудно ми е да се съсредоточа в урока за испанската гражданска война, когато ми се иска да отида до плажа. Знам, че е студено и не мога да се къпя, но всички глупави всекидневни тревоги изглеждат незначителни пред безкрайната морска шир. Вълните са сякаш отмерват в такт със самото време, миг след миг.
Но трябва наистина сериозно да реша. Къде ще уча? В Германия? Англия? И все пак... мисля, че имам малко време да отида до морето. Само един откраднат миг за мен. Всъщност най-правилното е да отида, за да си избистря главата. Очите ми ще се изгубят във водата и морето ще ме притегли. Ще се слеем в едно. И ако наистина има някаква мистична сила на този свят, то тя ще е цялата в мен. Душата ми ще пее заедно с вълните и ще бъда на точното място: в центъра на вселената от въздух, пясък и море. Когато реалността се промъкне и забие нокти в мен, докато краката ми са заровени в пясък и музиката в мен отшумява, ще си помисля: “Защо пък да не си остана във Варна?“
Виолета Христоскова Богданова
ГПЧЕ "Йоан Екзарх"
17г.
11 г клас
Ученически конкурс за есе на тема "Защо да остана във Варна?" проведе медийна група "Черно море". За финалния кръг се класираха 40 есета на ученици от почти всички варненски училища.
Три момичета получиха еднакъв най-висок резултат, а жури от варненски журналисти с гласуване ги подреди на първо, второ и трето място: Радина Узунова, Виолета Богданова и Анжелик Антониу.
Най-добрите есета публикуваме и на страниците на dariknews.bg.
Заглавието е на редакцията.
