В район Северно Черноморие, който предстои да бъде обособен с бъдещата национална туристическа карта, ще бъдат включени и общините Шумен, Велики Преслав, Нови пазар, Каспичан и Смядово. Не са уважени исканията за присъединяване на общините Попово и Алфатар. Това става ясно от окончателния вариант на проект на Концепция за туристическо райониране на България.
Съгласно проекта, страната ще бъде разделена на 9 района - Дунав, Стара планина, Долина на розите, Тракия, Родопи, Рила-Пирин, София, Северно Черноморие и Южно Черноморие.
В бъдещата национална туристическа карта се предвижда Варна да стане център на район Северно Черноморие, който първоначално включваше областите Варна и Добрич. След заявеното желание на петте шуменски общини, те ще бъдат преместени от район Дунав в район Северно Черноморие. Предвижда се този район да има основна специализация морски и спортен туризъм, с разширена специализация в още 4 посоки - културно-познавателен и фестивален туризъм, делови туризъм, здравен и екотуризъм.
За район Южно Черноморие (с център Бургас) се предлага да бъде специализаран в морски и културен туризъм, с наблягане и на приключенски и екотуризъм, здравен, селски, религиозен и поклоннически туризъм.
Задаването на приоритет „Спортен туризъм" за Северното Черноморие не е най-удачното решение, смятат експерти от сдружение „Култура и туризъм на Българския североизток" и Варненска туристическа камара. Двете структури възнамеряват да предложат смяна на приоритета с писмо до ресорното министерство, обяви пред Дарик Димитър Дичев - председател на сдружение „Култура и туризъм на Българския североизток".
Дичев определи посоченото специализиране на Варна и региона в спортния туризъм като „абсолютен парадокс". Според експерта авторите на концепцията вероятно са забравили, че тук се намират Варненският халколитен некропол, Побитите камъни, Римските терми, Аладжа манастир и най-големият праисторически некропол в света - този около Дуранкулашко езеро.
На подобно мнение е и доц. Стоян Маринов - директор на Колежа по туризъм и член на Управителния съвет на Варненската туристическа камара. Според доц. Маринов районът има потенциал за спортен туризъм, но трябват много инвестиции, заради липсата на достатъчно добра материална база. „Спортна зала „плаче" за основен ремонт, а и нямаме стадион, лицензиран за европейски мачове", изтъкна специалистът. Той е на мнение, че районът има голям потенциал и за развиване на водните спортове. Освен това три от най-добрите голф игрища у нас се намират на Северното Черноморие, а има проекти за три нови в района на Шабла, посочи експертът.
Спортният туризъм може да бъде на второ място по генериране на приходи в региона, след морския рекреационен, смята доц.Маринов. „Пари се въртят много във футбола и голфа. Толкова пари не бихме могли да изкараме от културно-исторически или поклоннически и религиозен туризъм. Но пък за тях имаме прекрасни обекти и не трябва да ги слагаме в графата на съпътстващите видове туризъм", изтъкна експертът.
Според него в нито един район не е застъпен хазартният туризъм, който така или иначе развиваме. А този вид туризъм се развива както по Черноморието, така и в София.
Димитър Дичев пък е на мнение, че двата морски района трябва да наблегнат и на круизния туризъм, което първоначално е заложено само за район Дунав. Дичев сподели още, че подкрепя предложеното райониране и разделянето на Черноморието на два отделни района.
Разделянето на страната на туристически райони се изисква от Закона за туризма, приет през пролетта на 2013 г. Най-общо казано, разпоредбите на Закона определят бъдещите райони като маркетингови туристически райони, управлението на които е свързано с извършването на дейности в три основни направления - създаване на регионални туристически продукти, осъществяване на регионален маркетинг и реклама, координация и управление на туризма на регионално ниво.
Проектът на Концепция за туристическо райониране на България е подготвен от Националния център за териториално развитие към строителното министерство и експерти от Софийския университет. Авторите уточняват, че проектът не е окончателен и е предложен за обществено обсъждане, като са анкетирани всички общини и други заинтересовани лица и е проведена серия от обществени обсъждания. На този етап концепцията има отворен и гъвкав характер, което означава, че в хода на консултирането със заинтересованите страни има възможност за аргументирани промени на предложените райони по отношение на териториален обхват, туристическа специализация, районни центрове и други.
Очакваните ползи от създаването на туристическите райони и на организациите за тяхното управление включват запълване на „празнината" в маркетинга и управлението на дестинациите между местното ниво (община), което е твърде фрагментирано и националното ниво, което е твърде високо. Ще се търси обединение на ресурсите и съгласувани действия за развитие на комплексен, разнообразен и конкурентоспособен туристически продукт, България да се рекламира не само като хомогенно цяло, а и като „букет" от туристически райони със свои специфични „физиономии" и по-ефективно достигане до потенциалните туристически пазари.
Пълният текст на проекта можете да видите ТУК.
