Целта пред „Черно море“ задължителна, каквато и да е тя!
Целта пред „Черно море“ задължителна, каквато и да е тя! / Добри Атанасов

„Черно море“ тотално разочарова с резултатите, а и с играта си през изминалия сезон в „А“ група. В едно доста отслабено първенство при отсъствието на отбори като „ЦСКА“, „Локомотив“ Сф, а в по-късен етап и „Литекс“, варненци завършиха на незавидното 6-о място от 9 отбора. Възпитаниците на Никола Спасов приключиха с 38 точки (10/8/14) при голова разлика 36-45.
„Моряците“ са на последно място по допуснати голове в групата, заедно с отборите на „Локомотив“ Пд и „Пирин“.
На „Тича“ бяха инкасирани цели 6 загуби, победите са 7, а равните 3. Като гости активът е 3 победи, 5 равенства и 8 загуби.
По отбелязани голове (36) варненци делят 4-ото място с „Левски“ и „Славия“.
Най-резултатният футболист на „моряците“ вече го няма на „Тича“. Мат Курьор води листата на голмайсторите в отбора на Спасов с 11 попадения в 32 мача. На втора позиция е капитанът Георги Илиев с 4 гола в 14 срещи. Следват Бакари и напусналите Симеон Райков и Мехди Бурабия с по 3.
По-неприятното от липсата на достатъчно точки в първенството е липсата на какъвто и да е изграден стил на игра през миналия сезон. След спечелените купа и суперкупа на България, вместо да се надгради, се стигна до тотално свличане в игрови аспект. Ако все още има хора, които са на противното мнение, нека погледнат колко са футболистите, които по една или друга причина вече не са част от тима. Та това си е цял един отбор. Става въпрос за 10 играчи: Борислав Стойчев, Иван Маркович, Стенио, Марк Клок, Симеон Райков,Живко Петков, Педро Еуженио, Мат Курьор, Иван Вълчанов и Мамуту Кулибали.
Да, някои сами предпочетоха да си тръгнат, но на останалите просто им бе показан пътят към изхода.
Всичко това идва да покаже, че в треньорския щаб и в ръководството на клуба си дават ясна сметка, че шампионатният сезон бе пълно разочарование.
Кои са причините ли? За мен, като страничен наблюдател, те не са малко. В следващите няколко изречения, аз ще се спра на двете основни.

1.Липса на конкретна цел в първенството!
Такава аз не помня от кога официално не е афиширана. Играе се мач за мач, пък каквото стане. Ако се стигне до призово място и класиране за евротурнирите - добре дошло. Ако не, трагедии не се правят и отговорности не се търсят, тъй като такава цел никога не е била поставяна.
Важното е отборът да не изпадне, така че 5-о, 6-о, 7-о място е ОК. Тези приказки от рода: „ама те играчите и треньорът сами си поставяли целите в съблекалнята“ са пълни глупости. Хората от ръководството на клуба, които и да са те, трябва ясно да излязат на една пресконференция преди старта на новия сезон и да обявят има ли ясна цел пред отбора, или няма! Ако има, от уважение към феновете, трябва да я съобщят, дори и тя да е златната среда.... Така поне на играчите, на треньора, а и на феновете ще им е ясно кой за какво се бори. Тогава в края на сезона вече може да се търси отговорност и да се поема такава за непостигната цел.
Именно ясно поставената пред отбора ЦЕЛ го мотивира и ангажира в преследването й до дупка. Тогава няма да чуваме изречения от рода: "И за мен е необяснимо това примиренческо поведение в края на мача. Това беше основното – едно бездушие, липса на характер в последните минути...“.
Ако целта е златната среда, нека селекцията е насочена към забравените юноши на клуба и към български играчи. Нека тогава се дава повече шанс на Валентин Йосков, Мартин Костадинов, Илиян Неделчев, Бекир Расим и да се погледне към нови играчи от юношите старша възраст. Но те да играят, а не да поддържат само форма в тренировъчния процес, колкото да се каже, че са при мъжете.
Защо е необходимо да се вземат футболисти от чужбина, ако не се гони място в призовата тройка? Какъв е смисълът от тяхното присъствие?
2. Стадионът!
Болната тема, нали? Болна е, защото собствениците на клуба имат възможност, ако решат, на мига поне да го модернизират до степен, в която и футболисти, фенове,а и журналисти да се изкефят.
Противно на очакванията ви, този път няма да се спирам на условията на „Тича”. Тук ще кажа само няколко изречения и свършвам.
Убеден съм, че видът на един стадион е може би най-големият катализатор за резултати. Когато дори един посредствен играч види преди мач името си, изписано на голямото светлинно табло, когато стъпи на зеления килим под светлината на прожекторите, която се отразява в красивите трибуни и когато ревне в един глас цялата публика и ехото й го удари право в сърцето, той вече ще е готов за битка. От този момент нататък на него повече мотивация не му трябва, защото футболният адреналин до такава степен ще го е наелектризирал, че за него има само една цел-победата на всяка цена!

Сезон 2015-2016 е в историята. Феновете вече тръпнат в очакване на новия, година след триумфа за купата на България.
Сега са дни на нови очаквания и надежди. Чака се нов терен, табло, осветление и нова селекция. Прави се почти изцяло нов отбор, а индикациите са, че Никола Спасов търси нов облик на отбора и ще налага коренно различна нова схема на игра. Всичко звучи много ново и някак добре. Но....ако повече от половината от бъдещите 8 нови играчи са чужденци, както са предварителните очаквания, то нека целта не е шестицата. Ако ще е като миналия сезон - 6-о място с почти цял отбор чужденци, този филм вече е прожектиран на „Тича“. Сега целта трябва да е призовата тройка.

Варна