Днешният дом на Дарик радио Варна има повече от богата и интересна история, започваща 13 години по-рано от историята на Третата българска държава. Именно в тази сграда прекарва първата си нощ на българска земя Александър Батенберг, на когото след два дни му предстои да положи клетва като български владетел. Къщата е завършена през 1865 г. , когато населението на Варна е около 15 000 души, а българите дори нямат собствена махала. Те живеят разпръснати в гагаузката и в гръцката махала, където хаджи Янаки Флори строи своята къща. През следващите 150 години тя ще бъде военен щаб, девическа гимназия, първото военноморско училище, пансион за глухонеми, училище за незрящи, детска градина...
След 150 години ЦИТАДЕЛАТА, както я наричаме ние в Дарик радио, вече е храм на словото.
Историята на една от малкото оцелели във Варна сгради от предосвобожденска България разказва Християн Облаков от дружество „Наследство”.
Историята на 150-годишната Цитадела е справедливо да започне с историята на нейния първи собственик хаджи Янаки Флори. Преди Освобождението той е търговец на едро на зърно. Родът му е от провадийскато село Добрина и е български, но Хаджи Янаки Флори се гърчее.
„В различните документи хаджи Флори се среща с различни имена - Йоанис, Янаки, Яно и Иван. Той е успял да натрупа значително богатство по време на Кримската война колкото и страшно да е било тогава времето във Варна заради епидемията от холерата и пожара през 1854 г., при който изгаря почти целият град. Хаджи Янаки Флори е успял да установи добри търговски отношения с различни краища на Османската империя. Имал е кантори във Варна, Цариград и Одеса. Натрупал е благосъстояние, което реинвестира в строителството на своята забележителна къща”, разказва Християн Облаков.
Стилът на сградата е италианско палацо. За историята обаче не остава името на архитекта.
„Той е италиански майстор, който идва във Варна от Цариград, където през 19 в. има силно италианско влияние, носещо духа на средиземноморската култура. В стилово отношение веднага правят впечатление някои ренесансови форми – хубавата лоджия във вътрешния двор, хубавите колони, увенчани с дорийски капители, прозорците са обрамчени. Много са елементите, отразяващи духа на Ренесансова Европа, които обаче идват със сериозно закъснение на Балканския полуостров и във Варна”.
Със закъснение във Варна идва и една друга европейска традиция - организирането на балове. Първият такъв в морския град се организира в новата къща на хаджи Янаки Флори две години след нейното построяване. Светското събитие е благотворително и в помощ на бедните ученици. Поканени са всички 14 чужди консули в морския град, а в края на вечерта е събрана сумата от 10 000 гроша.
За своето време къщата на хаджи Янаки Флори е най-представителната във Варна и в нея биват настанявани височайшите гости в града. След започване на Руско-турската война тя посреща египетския принц Хасан паша, който е на служба в турската армия. Неговите войници са настанени в казармите, но за принца трябва нещо по-специално.
„Сложили са го тук, защото е най-представителното място за един принц. Да не се изложим пред чужденците – това винаги е съществувало във Варна”.
След Освобождението на Варна къщата продължава да се използва за военен щаб. Щабът обаче вече не е на Хасан паша, а на временното руско управление.
На 24 юни 1879 г. къщата посреща най-важния си гост. В същия ден около 11:30 ч на българска земя стъпва първият български княз след Освобождението. Александър Батенберг е посрещнат тържествено на пристанището във Варна и се отправя към града, за събере овациите на хилядите, които са излезли да видят нещо невиждано от пет века. Пътят на все още неположилия клетва княз минава през улицата, на която се намира дома на хаджи Янаки Флори и по-късно тази улица ще бъде именувана на монарха – име, което тя носи до днес.
„Батенберг минава през тази улица, защото тя е била най-широката в Гръцката махала, а хората започват да я наричат „Княжеската улица”. Князът също е трябвало да бъде настанен някъде, тъй като през 1879 г. нямаме Евксиноград, нямаме Офицерски клуб, нямаме театър, дори Катедралата не е построена още. И къде да го настаним този – в къщата на хаджи Янаки Флори ще го сложим. Тогава къщата е наричана още Богдановата, тъй като до нея се е намирала известната Богданова чешма. Това е още един плюс, тъй като в района има питейна вода. Някои твърдят, че къщата не му харесала – била му малка и скромна. Като е видял обаче всичко останало, е останал в тази къща, защото няма друго”.
След смъртта на хаджи Янаки Флори наследниците му даряват къщата на варненската община и през следващите десетилетия нейни посетители вече не са принцове и князе, а ученици. От 1893 до 1898 г. сградата се използва от Девическата гимназия, от 1900 до 1910 г. - от Морското училище, след това в нея се помещават пансион за глухонеми и училище за незрящи.
Точно сто години след построяването на сградата е решено тя да се използва за детска градина, а на архитект Камен Горанов е възложено да изготви проекта за преустройството.
„Когато му е зададено пълно изтърбушване на сградата, архитектът е леко възмутен, защото интериорът е бил невероятен – таваните са с дърворезба, да не говорим за всичките детайли, решетки и парапети. Горанов прави снимки на интериора в после в 99,9 % спазва вътрешното оригинално разпределение на сградата. Единствените отбелязани от него промени са смяната на дървените прогнили стълби.Светла му памет, архитект Горанов е възстановил интериора, спазвайки заданието, но и показвайки уважение към миналото”.
Уважението към миналото е запазено и през последните десетилетия, когато къщата е реституирана. В нея се помещава Българо-Германското сдружение за социално дело, сред чиито учредители е Варненска и Великопреславска Митрополия. От 2011 г. къщата на Хаджи Янаки Флори става къщата на Дарик радио Варна.
