77-годишния Йови Динев, по-известен в своя край като Брат’чеда, живее в малкото старозагорско село Арнаутито. Но не в къща, а в ‘’пустинята’’, както той нарича гората. Няма трудова книжка и не получава пенсия, въпреки че цял живот е работил. Работи и до днес. Йови Динев има своя къща, но решението му да живее сред природата е избор. Неделята е най-святия ден от седмицата, защото това е денят, в който Йови ходи на църква в града – пеш, близо 35км. Суетата е непозната за брат’чеда, а любовта към хората е най-важното за него. Той е чист и спретнат, макар да няма своя баня и козметика. За приятния си аромат не използва шампоани, а продукти от природата. Храни се предимно със зеленина, хляб, и каквото се намира покрай него.
- Мога цял ден да издържа на плодове, защото сега това има. Ще ям сливи, ще си намеря орехчета, ще взема стар хляб и ще си направя “дробинки”-дядо така правеше. Готвя си супи-копривена или от лапад с малко ориз.
Как приготвяш супата от коприва?
- Първо си паля огън. Имам един тефлонов тиган и слагам водата да заври. Кълцам 1-2 люспи лук, не слагам най-хубавото от лука, за да има и за другата супа. Слагам 1-2 скилитки чесън, вода, и много коприва, защото покрай мен има много. Накрая слагам сух хляб, скърцам със зъби, сърбам и си пея “Слава на Бога, че ме държи жив”.
Ти каза, че всяка неделя ходиш на църква в града. Как стигаш до там?
- Пеш! Не искам с колелото, защото може да ми го откраднат. Правили са го. Ставам рано сутринта в неделя, сресвам се, изкъпан съм от събота вечерта, не ям нищо и тръгвам през пустинята. По магистрали не вървя – има много хора, които не могат да шофират. Отивам с любов, радвам се и пея. Стоя до обяд, разговарям с миряните и се причестявам в храма. Много е важно да се присъства на цялата Света литургия – тогава е силата.
А как се къпеш? Къде, с какво, използваш ли някаква козметика?
- Не! Аз ако си купя шампоан не мога да си купя хляб. Как се къпя-имам една бърлога, но не живея там. Отивам там, за да се къпя. Нагрявам една тенекия с вода и... ако кажа какво използвам ще ми се смеете! Ползвам пъпеш или сок от сливи-намазвам си тялото и косата и се обливам няколко пъти. И ми казват моите съселяни: “Ей, Йово, парфюм нямаш, а миришеш приятно”. А и като спя в пустинята, аз мириша на цветя. И ме питат: “Как живееш като те завали дъжда?”-Еми свивам се, стоя под дървото. Като превали целия съм мокър, но се радвам, че съм жив. Другия начин е да се сложат листа от роза във вода. Не се варят, защото тогава розата губи аромата си. После се обливам с домашната розова вода и ухая приятно.
Съселяните казват, че си винаги усмихнат. Плачеш ли понякога?
- Всъщност доста често. Домъчнява ми за хората. Има хора, които нямат какво да ядат, а има и милиардери, които просто не са избрани от Бога. Поне дай на бедния! Иисус Христос казва така: Ако не дал на бедния, не си дал на мен. Ако не си облякъл бедния, не си облякъл мен. Ако не си приютил бедния, не си приютил мен. Бедните ще приема като мои деца, а богатите без нищо ще изпратя, казва Бог. Затова се случват и лошите неща-дъждове, градушки...Господ не изтърпява лошото в хората и затова ни изпраща “огън и жупел”, а не бива. Трябва да се молим на Бога и да го почитаме. Какво значи това?-Да обичаш ближния си и да изпитваш любов.
Dariknews
Благодарение на добрите хора от старозагорското село Арнаутито, които дават работа на Йови, той се препитава. Макар и на 77 години, той не спира да работи и не се срамува от начина си на живот. Йови Динев не иска съжаление, защото неговият живот не е лошо стечение на обстоятелствата, а личен избор.
