Пет годишно момиченце от Казанлък спешно се нуждае от средства, за лечение в клиника в Израел.
Малката Кристиана Илиева страда от детска церебрална парализа и епилепсия. Момиченцето е прието за лечение в израелска болница, насрочени са и дни за терапия, но поради липса на средства към момента то не може да замине за там заедно с майка си.
За първия пълен курс на лечение на Криста, което според лекарите в Израел може и да е достатъчен за пълното й излекуване, са нужни 12 265 евро, с които майката не разполага. Срокът, в който Красимира Дамянова трябва да осигури сама парите за лечението на детето е по-малко от месец. На 29-ти август детето и майката трябва да летят за Израел. В противен случай сумата за лечението ще се увеличи.
Голямата мечта на тази сладурана е да пее. Хубаво, красиво и пред публика. В това петгодишното Кристина вярва, защото вярата на нейната невероятна и неуморна майка е в пъти по-голяма от всичко друго на света.
48 годишната Красимира Дамянов е убедена, че стават чудеса. И вярва в тях. И работи за тях. Независимо от факта, че малко след най- голямата радост в живота й се наложило да преживее и най- големия си стрес: в резултат на него 43 годишната тогава Красимира получава базедова болест.
Всичко започнало като в лош сън: Кристиана се родила през 2005-та година - нормално, дори едро бебе. Всички направени преди това тестове от майката с нищо не говорели за последващи усложнения. Нещо повече: след теста за Даун лекарите в София дори окуражили Красимира да роди . Два месеца след раждането жената установила, че нещо в развитието на детето й не е както трябва. Краси растяла като отпуснато дете. Първият шок дошъл на деветия месец. С гърч. Гърч, неразгадан от лекарите като първи симптом на епилепсия. Последвали още няколко. Диагнозата "епилепсия" била поставена години по-късно. Нещо повече. След преглед лекар в Пловдив дори съветва майката да спре лекарствата на Кристиана, които взема за епилепсията. Парадоксално звучи и първата констатация на ТЕЛК- в края на 2007-ма година: там медицински капацитети се произнасят, че Кристиана е здрава , без парези и само с 10% умствена изостаналост. По същото време Кристи не може да ходи, плаши се от черно-бяло, не може без майка си. И с просто око е видимо, че момичето има проблеми и то сериозни. С това страшният филм не спира.
След поредица от срещи и консултации с лекари още по-страшната диагноза - детска церебрална парализа е поставена на Кристиана едва през есента на миналата година. Много преди това логопеди, рехабилитатори, специалисти са се заели са помагат на Кристиана, момичето е изпратено на почасово посещаване в Центъра за деца с увреждания, от казанлъшката социална дирекция е препоръчано посещение в обикновена детска градина за придобиване на социални умения. Така Кристи се озовава в детска градина „Теменуга" където намира много приятели. А майка й- добри хора, които да й помогнат.
Красимира търси помощ и в Българската православна църква, надявайки се оттам да поставят касичка за набиране на дарения. В централния казанлъшки храм „Успение на Пресвета Богородица" до момента обаче освен плакат с банковите сметки, вече втора седмица касичка няма. Оказва се, че да поставят такава, която да не засенчва църковната касичка, трябва да има специален протокол от църковното настоятелство с изрично разрешение за помощ, което не можело самите свещеници да дадат. Такова до момента няма и най- рано ще бъде дадено евентуално в началото на идната седмица, когато може би ще се съберат църковните настоятели, уточни свещеник от храма, представител на църковното настоятелство.
Тромавата църковна процедура за помощ почти е обезсърчила майката, в надеждата й да получи подкрепа от там и от хората, които посещават храма. Въпреки това Красимира продължава борбата за намирането на спасителните близо 25 хиляди лева за малката Кристи.
След завършването на лечението в Тел Авив, за Красимира предстоят още три трудни месеца, в които ще рехабилитира сама детето си. В момента за тези умения почасово заплаща по 15 лева. Щрих в семейната драма е и факта, че малката Кристи и майка й живеят сами, на квартира в Казанлък, с месечна издръжка от бащата в размер на 60 лева.
Въпреки това майка и дъщеря са убедени, че Чудото съществува. И е постижимо. Особено ако вярваш в него. И в добрите хора, които често знаят пътя към него. И ти помагат да го извървиш.
С надеждата да сторим това и за Кристи.
