Вековен юбилей отбеляза вторият по възраст жител на град Шипка- Гуньо Каназирев. Преди него в предбалканското градче, само с 11 месеца по-голяма е Мария Чомакова, съседка на Гуньо Каназирев.
Рожденият ден на юбиляря- кореняк шипкалия а събра на една маса двата рода: по женска и мъжка линия. Близо 60 човека седнаха в прясно направената механа от по-малкия син на столетника - бизнесменът от Ямбол Ганчо Каназирев.
Почит към дядо Гуньо отдаде с торта и акапелно изпълнение на „Многая лета" и кметът на град Шипка, трети мандат Стоян Иванов.
За родения на 7-ми август 1912 година в Шипка Гуньо Каназирев, „ годините решават съдбата на живия човек, дори и на животните. Дадено ли ти е теглило, не можеш избяга от него." И защото е оптимист по природа, добавя: „Животът е приключение", макар че вече му идва малко в повече.
Дълголетието си столетникът отдава на пословичното си чувство за хумор и работоспособността си. До 93-та си година Гуньо Каназирев работи като обущар. След като на 4 годишна възраст остава сирак, малкият Гуньо расъл врата до врата с ятака на Габровско-Севлиевския партизанки отряд Добри Карталов, започва работа като чирак -обущар на 14 години. С времет получава майсторско свидетелство за уменията, като обущарството го храни цели 79 години- от детството чак до 93-та му година. Работил е в шипка, Казанлък, Габрово, където среща бъдещата си съпруга Пенка, която бла тъкачка във фабриката „ Принц Кирил".
На 93 години дядо Гуньо пада на прага на дома си и остава обездвижен с дясната си ръка. С помощта на дъщеря си Мария, която сега се грижи за него, той се научава да се храни с лявата ръка. До ден-днешен столетникът не знае какво е аспирин, не употребява хапчета, а здравето си обяснява с факта, че : „ дядо аджия, не е маанаджия". Гуньо Каназирев в любими си шеговит стил признава, че любимото му ядене е „постен боб с пастърма". Дядо Гуньо не е почитател на вегетарианството,а на маса рядко сяда без бира, вино или домашно приготвена мента. Рецептата за това дъщерята Мария пази още от покойната си от преди 15 години майка.
В дългия си трудов стаж Гуньо Каназирев има и солидно време прекарано в казанлъшкия Завод 10, където бил обущар, а после и монтьор. Понеже съм си занаятчия, и монтьорлъка , макар и без диплом, ми се удаваше, казва дядото, който и до днес чете без очила, а телевизия напоследък гледа рядко, защото много го „ядосват новините" и всички „само философстват, а за човека нищо".
За сметка на това освен любимото куче Джони, столетникът си е направо звънец в къщата на улица „ Добри Карталов", казва дъщерята Мария, която от 7 години се грижи за баща си, който без чужда помощ не може да стане дори от леглото. Дядо Гуньо отдалеч вижда кой влиза в двора и кой минава по улицата, знае историята на почти всеки шипкалия. Не са редки и моментите, когато пита за свои връстници от младежките си години. Мисли си, че всички като него са щастливци- да живеят 100 години, казва дъщерята.
За рождения ден на юбиляря, специалната изненада на близките му била и гостуването на неговата почти наборка: по-голямата с 11 месеца Мария Чомакова, която вече върти своите 102 години. Посещението й просълзило старецът и той дълго хортувал с връстничката си. Разговорът бил толкова задушевен, че дори близките му на шега предложили „да се вземат". На репликата, че булката ще иска и къщата, дядо Гуньо заявил в негов стил: „от комина нагоре всичко що е, нейно е".
Освен гостуването на родата и даровете, подарък за рождения ден на Гуньо Каназирев било и посещението със сина до манастира в Шипка. Години наред заради приковаването към леглото, най- далечното пътуване на дядо Гуньо е дворът с кучето Джони и котката Микроб.
За времето в Завод 10 столетникът казва: „ много се работеше в ония години".
Пенсионирал се на категория, накъде в началото на 70-те години на миналия век, взел добра пенсия от завод 10, но точният й размерът вече не помни. Беше къмто 200 лева, казва старецът.
Сега преживява с по-малко от 200 лева месечно и със 135-те лева пенися на щерката, някак я карат.
Добре че братът помага, казва 70 годишната Мария, най- голямото от трите деца на столетника.
На своите 100 години дядо Гуньо се радва на две от трите си останали живи деца, 6-тима внука и 7 правнука.
За натежалите вече години казва, че най- важното е, че нито ден не останал без работа и годините сега , прекарани на легло, го мъчат.
Столетникът от Шипка няма несбъднати мечти: видял е много от живота, стигнал „чак до остров Тасос". Участвал във Втората световна война, кроил и шил обувки на ветерани от Октомврийската революция, останали без ходила и лекуващи травми в някогашния санаториум в Шипка.
И до днес обущарят с подробности и живина в очите разказва за технологията, по която майсторил специалните обувки. Харесваха ми работа и идваха чак от Русия да ми заръчват, спомня си обущарят.
За разлика от повечето хора, които жалят за изминалите години, Гуньо Каназирев не съжалява за нищо. С изключение на това, че „вече не го държат краката и не може да ходи в гората, където любимото му занимание било да присажда дървета".
И пак да стана на 30-сет, пак ще правя същите глупости, защото младостта не е мъдра, разсъждава философски дядото.
Който отново с гъделичкащия си хумор ме кани на следващия си рожден ден: когато ще „ядем и пием здравата. Той свързани крака, а аз с вързани ръце".
Сега разбра ли кой ще яде?, дяволито пита столетникът преди да потъне в редовната следобедна дрямка.
