„Тоя ден е Господ сътворил:
да се зарадваме и да се развеселим
в него“ /Пс. 117:24/
Обични в Господа чеда на Старозагорската епархийска църква,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Тези именно две думи възлюбени наши чеда, с които ние се поздравяваме, ознаменувайки празника на светлото Христово Възкресение, ни даряват мир, утеха, радост, упование, надежда. Тези именно две думи обични братя и сестри, които ние с дръзновение ще повтаряме в продължение на следващите четиридесет дни, се явяват центъра и средоточието на нашата спасителна православна вяра. Тези именно две думи скъпи наши епархиоти, отговарят на всички наши въпроси и осмислят нашето битие.
Затова нека се запитаме: защо тези две думи изпълват с такава радост душите ни? Защо тези две думи повтаря света вече две хилядолетия? Защо тези две думи придават смисъл на живота ни и ни карат да не изпитваме никакъв страх пред иначе зловещото лице на смъртта?
Това братя, е така, защото тези две думи, не просто констатират неоспоримия исторически факт на Христовото Възкресение, не само ни съобщават, че адът не успя да удържи Христос. Тези две думи ни обещават, нашето собствено безсмъртие, основано на победата на Живота над смъртта. Тези две думи са залога на нашето възкресение, на нашия вечен живот. Те са изпълнение на нашата надежда и проявление на Божията любов. Тези две думи ни карат заедно с цялата Църква да повторим с облекчение словата на св. пророк Осия и редом със св. ап. Павел да кажем: "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" /Ос. 13:14; I Кор. 15:55/. Нима възлюбени, има на света по-основателна причина за радост от вестта за обезсилването на смъртта и победата над ада? Нима има по-голям повод за ликуване от новината за вечния живот? Нима има по-значимо събитие в световната история от събитието, за което вдъхновено свидетелстват тези две думи: Христос воскресе!
Да братя, наистина възкръсна Христос! „Възкръсна Христос и ада биде повален! Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20). Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове!“ /Св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха/.
Каква радост, какво веселие, какъв свещен трепет изпълва днес всяко вярващо сърце! Днес заедно ликуват ангелите и човеците! Днес и безсловесното творение прославя възкръсналия Христос Бог! Днес дори заобикалящата ни природа тържествува, пробуждайки се за нов живот след дългата и тежка зима! Днес всичко свидетелствува и възпява Христовото Възкресение! Затова и ние в едно с цялата Църква да възкликнем: „Ден на Възкресение е, да се радваме от тържеството на празника и един други да се прегърнем. На тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! и всичко да простим заради Възкресението“/Пасхална стихира/.
Нека по съвета на златоустия църковен проповедник св. Йоан, архиепископ Константинополски да влезем всички в радостта на своя Господ! И първи, и последни, да приемем своята награда! Богати и бедни, заедно да ликуваме! Трудолюбиви и лениви, да почетем този ден на всемирно тържество! Постили и непостили, да се възвеселим сега! Трапезата е богата: да се наситим всички от нея! За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички да се насладим от този пир на вярата, всички да се възползваме от богатството на благостта! Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички! Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя! Никой да не се бои от смъртта, понеже Спасовата смърт ни освободи от нея! Всички с дръзновение да казваме: Христос воскресе! Всички с вдъхновение да отговаряме: Воистину воскресе Христос!
да се зарадваме и да се развеселим
в него“ /Пс. 117:24/
Обични в Господа чеда на Старозагорската епархийска църква,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Тези именно две думи възлюбени наши чеда, с които ние се поздравяваме, ознаменувайки празника на светлото Христово Възкресение, ни даряват мир, утеха, радост, упование, надежда. Тези именно две думи обични братя и сестри, които ние с дръзновение ще повтаряме в продължение на следващите четиридесет дни, се явяват центъра и средоточието на нашата спасителна православна вяра. Тези именно две думи скъпи наши епархиоти, отговарят на всички наши въпроси и осмислят нашето битие.
Затова нека се запитаме: защо тези две думи изпълват с такава радост душите ни? Защо тези две думи повтаря света вече две хилядолетия? Защо тези две думи придават смисъл на живота ни и ни карат да не изпитваме никакъв страх пред иначе зловещото лице на смъртта?
Това братя, е така, защото тези две думи, не просто констатират неоспоримия исторически факт на Христовото Възкресение, не само ни съобщават, че адът не успя да удържи Христос. Тези две думи ни обещават, нашето собствено безсмъртие, основано на победата на Живота над смъртта. Тези две думи са залога на нашето възкресение, на нашия вечен живот. Те са изпълнение на нашата надежда и проявление на Божията любов. Тези две думи ни карат заедно с цялата Църква да повторим с облекчение словата на св. пророк Осия и редом със св. ап. Павел да кажем: "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" /Ос. 13:14; I Кор. 15:55/. Нима възлюбени, има на света по-основателна причина за радост от вестта за обезсилването на смъртта и победата над ада? Нима има по-голям повод за ликуване от новината за вечния живот? Нима има по-значимо събитие в световната история от събитието, за което вдъхновено свидетелстват тези две думи: Христос воскресе!
Да братя, наистина възкръсна Христос! „Възкръсна Христос и ада биде повален! Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20). Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове!“ /Св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха/.
Каква радост, какво веселие, какъв свещен трепет изпълва днес всяко вярващо сърце! Днес заедно ликуват ангелите и човеците! Днес и безсловесното творение прославя възкръсналия Христос Бог! Днес дори заобикалящата ни природа тържествува, пробуждайки се за нов живот след дългата и тежка зима! Днес всичко свидетелствува и възпява Христовото Възкресение! Затова и ние в едно с цялата Църква да възкликнем: „Ден на Възкресение е, да се радваме от тържеството на празника и един други да се прегърнем. На тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! и всичко да простим заради Възкресението“/Пасхална стихира/.
Нека по съвета на златоустия църковен проповедник св. Йоан, архиепископ Константинополски да влезем всички в радостта на своя Господ! И първи, и последни, да приемем своята награда! Богати и бедни, заедно да ликуваме! Трудолюбиви и лениви, да почетем този ден на всемирно тържество! Постили и непостили, да се възвеселим сега! Трапезата е богата: да се наситим всички от нея! За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички да се насладим от този пир на вярата, всички да се възползваме от богатството на благостта! Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички! Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя! Никой да не се бои от смъртта, понеже Спасовата смърт ни освободи от нея! Всички с дръзновение да казваме: Христос воскресе! Всички с вдъхновение да отговаряме: Воистину воскресе Христос!
