Казанлъшки журналист от местен сайт е на финала на изследване за 120 годишната футболна история на града.
Авторът - изследовател Георги Стоянов е с амбиция да превърне 2 годишното си изследване в книга, с работно заглавие „История на футбола в Казанлък".
За целта Георги е кандидатствал за субсидия от Община Казанлък, за подпомагане на млади казанлъшки автори и издаване на техните книги.
В помощ на Георги за ретроспективното и любопитно изследване, чийто обем вече е над 300 страници, е бургазлията Петър Сотиров, който от години събира статистики на футболните отбори от Казанлък.
Стоянов се захваща с нелеката задача заради любовта си към футбола и факта, че Казанлък е град със сериозни традиции във футбола и заслужава те да се съхранят и за тях да се знае. Бъдещата книга ще е втората за автора, след книгата- игра „ Футбол и пари".
Сред интересните факти, намерили място в изследването за казанлъшкия футбол за Георги е факта, че основата му се дължи на футболните традиции, положени в Държавната военна фабрика и отглеждани с много старание.
Макар за официална рождена година на местния футбол да се счита 1920 година, когато на 7-ми януари се регистрира отбора на града с името „Гранит" и с главен инициатор за това да е Васил Баев, то корените на футбола в града на розите датират от края на 19 век, когато швейцарецът и преподавател по физическа култура в Педагогическото училище в Казанлък /днешната Хуманитарна гимназия, Жак Фардел създава първите писани правила за играта футбол, в България. Годината е 1894. Правилата са били отпечатани в „Училищен преглед" през 1897 година.
От книгата, събрала 120 годишната история на футбола в Казанлък читателите ще научат, че първите писмени сведения за футбола в града датират от 1903 година и са дело на Чудомир, който в статия описва как се играе футбол в града.
За читателите ще е любопитен и друг факт: през 30-те години на миналия век в Казанлък тече шумна полемика, относно играта футбол в казанлъшките училища. Полемиката се разгорещява дотолкова, че се стига до забрана през 1934 година за „практикуване в училищните дворове, поради вероятност от убити, пострадали, травми и разпуснатост на учениците". Предлага се регламентиране на специално време за игра на футбол - от 15 до 18 часа и места, където това да се случва.
От футболната история ще научим, че още през 1914 година националната преса отделя подобаващо място на футбола в Казанлък, независимо, че все още градът няма официален свой отбор, както и че в отбора на Държавната военна фабрика, днешен „Арсенал" е играл бащата на българската футболна легенда- Георги Аспарух- Гунди- Аспарух Георгиев. Друга жива легенда на българския футбол и звезда на „локомотив" София- Спиро Дебърски пък е част от друг казанлъшки отбор - отборът на военните „Шипка", футболното страшилище на региона през 50-те години на миналия век.
Сред малко известните факти за значимата арсеналска диря във футболната казанлъшка история, намерил място в книгата, е и амбицията и желание на Голубин Лозанов, директор на Военната фабрика, по чието време започва строежът на първия стадион в Казанлък, стадион „Арсенал" днес. Амбицията на тогавашния директор е била градът на розите и Военната фабрика да имат стадион като този в столицата, голям и с голямо осветление. Градският комитет на партията обаче проявява ревност и решава да започне градеж на още един, по-голям стадион в града. Така се ражда и днешният градски стадион „Севтополис". Мечтата на директора Лозанов пропада, но за сметка на това пък градът се сдобива с два стадиона, повече от привилегия за онова време.
Заслужено внимание в книгата „История на футбола в Казанлък" Георги Стоянов и Петър Сотиров отделят на успехите на Държавната военна фабрика, днешен „Арсенал", чийто отбор става първият отбор от Казанлък, класирал се за Държавните футболни финали през 1934 година. Сред ценните реликви в книгата за този славен период е и 2 сантиметровата снимка на отбора на Военната фабрика, направена на брега на Дунав, в Русе. В изданието ще могат да се открият данни за много други отбори от Казанлък, които през годините участват във футболния живот в града на розите, както и информация за тези, които сега бранят футболната чест на града. Не са пренебрегнати и усилията за възраждане на футбола и детските футболни школи.
За почитателите на историята книгата дава отговор за точната дата на създаването на ФК „Розова долина" .
Трансферите и отборите, в които са играли талантливите казанлъшки футболисти също намират място в книгата. Архивни снимки, данни за играчите, любопитни статистики за тях, статистики на най- успешните сезони на ФК „Розова долина" и участието на отбора в „А" група, в периода 1982-83 година, както и историята на спечелването на шампионската титла за юноши, старша възраст на Републиканското първенство през 1992 година, имат достойно място в книгата.
Спомените на играчи за времената, в които са защитавали цветовете на отборите от Казанлък, са емоционалната част на писаната футболна казанлъшка история. Георги Стоянов подготвя и специален диск към книгата, в който във видео формат са записани хората, допринесли за футболната слава на града.
Амбицията на автора е книгата да има премиера на 13-ти юни догодина, когато се навършват 33 години от влизането на ФК „Розова долина" в „А" група, през 1982 година. Историческата среща тогава се играе на местния стадион „Севтополис".
