Визитка
Д-р Мариян Господинов и психологът Елена Евтимова са пионерите на т.нар. терапия чрез холотропно дишане в България. Повече от 20 години двамата се занимават с това, като д-р Мариян Господинов е изучавал холотропното дишане и трансперсонална психология в Швейцария, ученик е на бащата на холотропното дишане Станислав Гроф. Завършил е 3-годишен курс на обучение ГРОФ ТРАНСПЕРСОНАЛ ТРЕНИНГ.
Колежката му д-р Елена Евтимова също е възпитаничка на Гроф и работи с холотропно дишане от 1991 година.
Двамата бяха в Казанлък за първия си тренинг-терапия по холотропно дишане. Шестима смелчаци и две психоложки се впуснаха в преживяването, за да съберат частиците от себе си в едно хармонично цяло. След двудневната терапия курсистите споделиха, че се чувстват нови, пълни с енергия, спокойни и балансирани.
Предлагаме ви кратък разговор с двамата психолози.
Какво представлява холотропното дишане /ребъртинг/?
Връзката между психиката и дишането е факт, известен отдавна на човечеството - практически всяка психодуховна система, която се опитва да разбере човешката природа, е разглеждала дишането като решаваща връзка между тялото, психиката и духа. Това е ясно отразено в много езици, вкл. и в българския, където думите дъх-дух-душа са с общ произход.
От векове се знае, че върху съзнанието може да се влияе с техники, включващи дишането. През последните десетилетия, трансперсоналната психология преоткрива древния опит и потвърждава наблюденията на Вилхелм Райх, че психологическите съпротиви и защити, блокажите на физиологично ниво и ограниченото дишане са взаимосвързани.
В процеса на проучванията си върху съзнанието световноизвестният учен и пионер на трансперсоналната психология, психиатърът Станислав Гроф, разработва подход, наречен Holotropic Breathwork (Холотропно дишане). Друг изследовател - Ленард Ор, стига до аналогична техника и я назовава Rebirthing (Повторно раждане). Методът съчетава специфичен дихателен модел, емоционално заредена музика и фокусирана работа с тялото. Посредством нея се предизвикват мощни холотропни състояния, по време на които човек има различни по характер и интензитет преживявания.
За какво помага холотропното дишане?
• активиране на процесите на самопознание, личностно израстване и развитие
• достъп до вътрешни ресурси
• преодоляване на кризите в живота
• освобождаване от страховете и комплексите
• активиране на творчеството и интуицията
• освобождаване от ефектите на остър и хроничен стрес
• терапия на зависимостите, като алкохол и наркотици
• освобождаване на невротични и психосоматични симптоми
• лечение на депресии
Ползите от холотропното дишане
• добро физическо и психическо здраве
• реалистично отношение към себе си и другите
• приемане на "тук и сега"
• спонтанност и естественост, открито изразяване на чувствата
• възможността да създавате здрави отношения
• увереност и способност да поемете отговорност за собствения си живот
• гъвкавост, независими възгледи и становища
• автономия и самостоятелност
• фокусиране на вниманието не върху себе си, а върху дейността си
• жизнерадостност и чувство за хумор
• необходимостта от контакт с природата
• избавяне от негативните емоции и физически състояния чрез тяхното свободно проявяване в контролирана, безопасна среда
Родината на холотропното дишане е Америка, но автор е Станислав Гроф - чешки психиатър, който през 60-те години на 20 век остава в Америка, за да продължи работата си в областта на психотерапията и психологията с хора , които се намират в изменено състояние на съзнанието.
Холотропното дишане традиционна психология ли е , традиционен метод за лечение или нещо друго? Какво дава този нов прочит на човека и неговата психика?
МГ: Трябва да уточним, че не става дума само за психолоигя, а и за психотерапия. Обикновено терапевтичните, традиционни и коригиращи методи са вербални. Това са обикновено разговори между терапевта и клиента, като целта на терапевта е, използвайки за философска база различни методи, на които той е обучен, да доведе до някакъв терапевтичен резултат, свързан с осъзнаване, и който да промени състоянието на човека. Холотропното дишане спада към едни методи, които в последно време все повече набират популярност в психотерапията, наречени методи на преживяването. Това са невербални методи, които в последните години набират скорост. Разбира се, че има и момент на разговор, на обяснения, на споделяне, но се акцентира върху личното преживяване на човека, който е дошъл. Преминавайки през личен процес на емоционални усещания и преживявания, преминаване в личен катарзис, който от своя страна води до лично прозрение и оттам до лична трансформация, до промяна. До осъзнаване на страхове, на грешки, на задръжки. Това, което се наблюдава при този вид терапия е, че има много по-бърз ефект от вербалната, по-бързи са резултатите.
ЕЕ: Докато една вербална терапия може да продължи с години, то тук, при холотропното дишане, срокът се съкращава наполовина.
МГ: С тази терапия могат да се решат проблеми- като депресия, панически атаки, невротични състояние и такива, свързани с безпокойство, безсъние, главоболие и лекува най- успешно на 100% едно състояние, което се нарича хомонервотикус нормалис. Казано иначе- съвременният хомосапиен не съществува вече, сега има нормално невротичен човек. Невротичността в хората се е превърнала до такава степен в норма, че вече е странно, ако човек не е невротичен. Та в този смисъл холотропното дишане действа прекрасно, то е едно стъпало назад, успява да върне невротичния човек в неговото състояние на хомосапиенс. Т. е на разумен и спокоен човек.
Всъщност това доколко е нов този метод или е нещо, което се базира на стари прийоми - като например древните лечители, шамани, които също използват дишане?
МГ: Да, точно така. На тази основа е построено и холотропното дишане, тези лечители с музика и дишане са поставяли хората в изменено състояние на съзнанието. И на база на това състояние се постига и терапевтичният ефект. Подобно нещо е и йогата. И при огите, и при индианците, както и при древните индийски учения се оказва, че в основата е дишането. Онова дишане, което довежда до цялостност. Хорост - означава цялостност, а тропост - довеждащ. Основната идея е, че ние вследствие на стрес сме разкъсани, а по принцип човекът е добре, хармоничен е, когато е цялостен, събран. Тогава човек е и щастлив. В трудния си живот сме разкъсани между различни неща: стрес, работа, страхове, угризения, задръжки. Ставайки цялостни, ние ставаме пълноценни за живота, можем да изпитаме всяка радост, да подобрим живота си, да вземем правилните решения за важните въпроси. Защото много често уж всичко ни е наред, но някак не сме щастливи, нали? Това е именно поради нашата липса на цялостност. Има енергийни огнища, които ни блокират. Многото парчета, на които сме се разпилели. С холотропното дишане това се разрежда, събираме се, чувстваме се живи, обновени, готови за решения.
Какво представлява самият процес на холотропната терапия?
ЕЕ: Върви музика с определена честота и ритъм. Хората дишат. Вследствие на дишането, процес, който продължава час и половина - два, става пренасищане на организма с кислород, като до определена граница се свиква с този кислород, а след това се повишава въглеродният двуокис в кръвта. Тоест, кръвта става алкална. Тази алкална среда, която се създава в нашия организъм, е много лековита. Лекува различни състояния. Отключването на преживяванията става вследствие на блокиране на кората на главния мозък като резултат от това дишане. Както е при хипнозата, хипнотизаторът блокира кората на главния мозък и изкарва от подсъзнанието нещата. Тук , при холотропното дишане, става по същия начин, само че не се използват други средства, които механично да направят това, а човек сам го прави. Няма външно действие, няма субективност, няма хипноза, която също е навлизане във вашето пространство.
МГ: За разлика от хипнозата, тук няма външна интервенция. Нашата работа не е ние да въздействаме на хората, а само да създадем необходимата среда и условията . Дейността, основните процеси се извършват от самите участници. Ние не им говорим и не им внушаваме нищо. Оставяме хората сами да преживеят. Често дори самият човек не подозира за проблемите си. А холотропното дишане му позволява сам да види цялата ситуация, да я преживее, да я осъзнае. Преживявайки, изкарвайки навън причините, които са го довели до това състояние, да се освободи. Холотропното дишане не се ръководи нито от нас, нито от самия човек, а само от една малка част от него, която ние наричаме „радар", „вътрешен радар", онази част, която може да се нарече „божествената част от нас". И тази част знае най-добре от какво имаме нужда ние в този момент. При това много обективно, а не изкривено от нас, от нашите страхове, задръжки, комплекси, желания, очаквания. В този момент ние, от една страна сме в изменено състояние, имаме странни преживявания, а от друга - знаем какво се случва с нас, тоест, една част от нас е в съзнание.
Колко време продължава всичко това и могат ли деца да се подлагат на тази терапия?
ЕЕ: Самото дишане продължава около час и половина в съпровод на музика. После има период на релаксация, който е около 50 минути. След още 10-15 минути човек „влиза" в състояние. После отново има период на релаксация, която продължава процеса. Дори тогава често се появяват по-силни преживявания от периода на дишането. През цялото това време има музика, която е подбрана по специален начин - тя трябва да е емоционално наситена, носеща определен вид информация, която да достигне до различни слоеве на съзнанието ни. Колкото до децата и терапията с тях, то холотропното дишане не се препоръчва. Практикуваме това, но с майката. Тя диша, а детето стои в енергийната среда на групата.
Кой ви се доверява по-често за такъв вид терапия - мъже или жени?
ЕЕ: Обикновено жените са по-чувствителни, по-осезателни, те търсят проблема. Докато мъжете мислят, че с мъжката си сила могат да преодолеят нещата сами. Но има и семинари, в които преобладават мъжете.
Колко сеанса са необходими за възстановяване на нашата цялостност?
МГ: Обикновено между 4 и 10. Зависи как дишате, какви проблеми имате, какъв материал носите в подсъзнанието си. И от раждането, защото самият процес на раждане също е важен. Той е вид травма. А за хората с панически атаки, с депресии, могат да са 15-20 сеанса, но те усещат подобрения още след първите няколко сеанса.Тук говорим за окончателно решаване на проблема.
Доколко вярно е това, че вътреутробните травми са в основата на нашите последващи психотравми в живота, на нашата емоционалност, страхове? И как тези неосъзнати травми пречат на живота ни после?
ЕЕ: Има една съществена разлика между традиционната психология и холотропното дишане. При традиционната психология се счита, че детето започва да помни след раждането и че тогава започва да се натоварва неговата мозъчна кора. Докато Гроф, авторът на този метод, със своите изследвания доказва, че детето има памет още от зачеването и вътреутробното развитие е много важно за неговия по-нататъшен характер в живота: за това какво то ще се стреми да прави, колко ще бъде агресивно, колко ще е спокойно, колко ще търси професии, които да го въвеждат непрекъснато в някаква динамика. Всичко това се определя и зависи от това вътреутробно развитие. Гроф разделя вътреутробното развитие на 4 матрици: периодът от зачеването до първите контракции, от първите контракции до разкритието, преминаването през родовия канал - третата матрица, и четвъртата - съприкосновението с първия въздух и посрещането. Много е важно как се посреща детето при раждане: дали са му ударили шамар, за да поеме въздух или е хвърлено там да стои настрани да си реве, дали са го дали на майката да го прегърне, да усети още в началото любовта, с която то е прието.
А това важи ли за децата, родени с Цезарово сечение?
ЕЕ: Не, при тях тези травми липсват. Те нямат и опита, който да ги насочи в живота, да ги направи силни и да преодоляват нещата. Гроф казва, че най-хубаво е да се изчака детето да се роди по нормален начин, да придобие опита и на четирите матрици. Защото животът му по-нататък ще му поднесе тези матрици, но то няма да може да се справи с тях. Едно дете, което е родено с Цезарово сечение, се лишава от третата матрица - минаването през родовия канал. А при някои, ако е планувано Цезаровото сечение, се лишават и от друга матрица с опитност - да започнат контракциите. Защото в момента, в който почнат контракциите, детето не знае. За него е известно само това, че то досега е живяло в една хармонична, хубава среда и тази среда сега иска да го изхвърли, а то няма изход. Не знае какво става с него. Това си е такъв стрес за едно неопитно същество, което няма никакъв социален опит. Докато едно дете, родено с Цезарово сечение, се ражда без този „ стрес и този опит". За този случай Гроф казва, че ако все пак се наложи да се роди едно дете с Цезарово сечение, то не е нужно да се търси съзнателно да му се създава този „полезен" стрес, но после родителите трябва да са отговорни в първите 7 години да събудят в детето тези качества: на амбициозност, на преодоляване на трудностите, да не се отказва.
Забелязвате ли във вашата практика тенденция, че родените с Цезарово сечение като личности са по-неустойчиви в живота , не толкова амбициозни, по-лесно се предават?
ЕЕ: Това отдавна е доказано от Гроф и неговата статистика.
Имат ли връзка болестите с психиката на човека?
МГ: 90% от заболяванията са психосоматични, което значи, че в корена си има някакъв психичен проблем, травма. Това е вече доказано. Дори настинка и грип се получават в резултат от стреса. Тогава отслабва имунната система. Хората, подложени на силен стрес, са по-податливи на вируси. Предизвикват се и енергийни промени. Нарушава се балансът, хомеостазата. Физиката ни е така устроена, че неизразеното задържано напрежение - страх, неудовлетворение, гняв или ужас, остава в нас. Не само на емоционално и енергийно ниво, а и на физическо - като товар в мускулите. В зависимост от вида напрежение то се натрупва в различни части на тялото.
-По- конкретно?
МГ: Например потиснатите чувства се задържат в мускулите на гръдния кош. Потиснатите емоции - в мускулите на корема, потиснатите желания - в крайниците. Ние не осъзнаваме този процес. Но той играе важна роля в цялостното функциониране на тялото. Да разгледаме някакво емоционално разочарование - например, нараняване от любимия човек. Има механизъм, който създава бариера между чувствата и мозъка, където те да бъдат осъзнати. Тази енергийна защита се образува в гърлото. При втора критична ситуация там се задейства блокаж, който спира чувството на отхвърленост и обида. От една страна има защитен ефект. Тогава човек не осъзнава проблема, защото емоцията не достига до мозъка.
Универсални рецепти няма, но как да разберем, че е време да се погрижим за душата си и да потърсим помощ?
ЕЕ: Много е индивидуално това за всеки. Насила не става. Всеки сам трябва да знае и да открие собствения си праг. Човек сам трябва да се убеди,че има нужда от помощ. Когато паднат бариерите, идва осъзнаването на нещата.
