Детски книжки получиха две отделения в старозагорски болници. От приказки, през книгите за Хари Потър до речници, вече са дарени на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ и детското отделение на болница „Тракия”.
Инициатива стана възможна благодарение на Читалнята на Сдружение за градски читални в София, разказа в студиото на Дарик общественият посредник Павлина Делчева. Подобно намерение-децата в болниците да имат книжки, тя имала отдавна.
„С мен се свърза писателят Маргарит Абаджиев от Читалнята в София, който уреди дарение на детски книги с молба за разпространението им в Стара Загора. Благодарение на активни съмишлениците на идеята във ФБ, близо 40-те книжки бяха превозени безвъзмездно до нашия град”.
Вчера книгите са били дарени на УМБАЛ, а днес те са и в детското отделение на болница "Тракия".
netinfo
„Нашите деца имат нужда да четат приказки, защото чрез тях се развива т.нар. първичен морал. Те се научават кое е добро и кое зло, научават отговори на редица въпроси, започват да разпознават добрите и лошите герои, които по-късно откриват и в живота.
Ето защо, си позволявам да отправя молба към родителите-четете на децата си приказки. Четете приказки и вие!”, призова Делчева.
А един от любимите й автори е Светослав Минков. ”Цар Безсънко” пък е приказката му, която по думите на Павлина Делчева, е пълна с много поуки.
„...Щом останаха сами, джуджето взе едно малко столче, сложи го до престола на царя и седна на него. После разтвори голямата си книга и започна да чете.
То разказваше тъжната приказка за бедните и нещастни хора в царството, които бяха роби на царя и пъшкаха под камшиците на жестоките царедворци. Разказваше за мъката и за тежкия труд на ония, които работеха господарската земя, а нямаха хляб да нахранят децата си. Разказваше за дългите кървави войни, в които царят хвърляше народа, за да засища алчността си с нови богатства…И колкото по-нататък четеше джуджето, толкова по-приятна умора натискаше очите на стария цар и го унасяше в сън. Най-сетне, когато белобрадото човече свърши приказката и дигна главата си от книгата, цар Безсънко хъркаше с всичка сила. По лицето му играеше блажена усмивка. Съвсем тихичко и на пръсти джуджето се измъкна от царската стая. Но там, пред прага й, чакаха със затаен дъх министрите, телопазителите, съветниците, лекарите и готвачите.
- Какво стана? – извикаха всички в един глас. – Можа ли да приспиш царя?
Джуджето не каза нищо. Само разтвори вратата на стаята и посочи царския престол.
Тогава придворните влязоха вътре и паднаха на колене пред своя заспал господар. Най-сетне след толкова години цар Безсънко беше спасен. Приказката за страданията на бедните и нещастни хора в неговото царство го бе приспала дълбоко..”
