Уникален Дневник за ревизии и поръчки на училището в Голямо Дряново, Казанлъшко се пази като ценна реликва от настоящия кмет на селото Никола Камбуров. Дневникът, който датира от 1891 г., е бил открит преди 17 години в мазето на престаналото да съществува вече някогашно селско училище. Камбуров го прибира, превежда и съхранява до днес в библиотечната сбирка на селото, а амбицията му е един ден тя да се превърне в малък местен музей.
Уникалният дневник показва отговорността и любовта на тогавашните учители и просветни настоятели в селото към местното училище, в което до 60-те години на миналия век се учат деца от пет съседни на Голямо Дряново села. Днес сградата на училището пустее и се руши, а купувачи за нея няма. Деца в селото също, с изключение на ваканциите, когато се прибират при своите дядовци и баби. Дневникът се е водил от различни училищни инспектори, които прилежно са записвали своите препоръки за развитието и добрия вид и грижа както на училището, така и на самите ученици.
Сред първите препоръки и недостатъци, изписани от инспектор Атанас Козарев на 12-ти ноември 1891 г., само месеци след създаването на местното училище са: настоятелството да дюшедиса училището и да го снабди с всички потребности; да се измаже с вар училището; да се построи нужник; да се плаща редовно на учителите; да се следи строго за чистота на училището и учениците.
Пет години по-късно друг инспектор, проверяващ школските работи в Голямо Дряново - Петър Григоров, поръчва на тогавашния кмет на селото да събере всички деца в училището, които подлежат на задължително учене; да се направи долап за училищната библиотека; да се купи картата на Княжество България и да се плаща редовно на учителката.
Че предците ни са оценявали фундаменталното значение на знанието говори факта, че всяка година проверяващите инспектори са записвали в Дневника за ревизии и поръчки задължителното поръчение към настоятелите и кмета на Голямо Дряново да прибират в училището всички деца, които подлежат на задължително обучение.
Едва 14 години след първото записано поръчение в Дневника е вписано и задължението към председателя на училищното настоятелство да загради училищния двор и да установи училищен слуга.
В библиотеката на Голямо Дряново освен тази ценна за жителите на селото и просветното дело в България книга се пазят още уникални издания на „Записки по българските въстания" от 1892 г., както и пиесата на Антон Страшимиров - „Свети Иван Рилски", издадена през 1911 г.
Сред реликвите на селото е и съхранена дърворезба от по-ново време на известния в цял свят тревненски майстор Уста Дарин Божков, който през 70-те годни на миналия век е бил войник в казанлъшко поделение, където по същото време като майор е служил настоящия кмет на Голямо Дряново. Уникалната дърворезба разказва с много символи за създаването на България и нейния социалистически възход има и свой акцент: ръчно изработен меч с надпис-инкрустация: „Без нужда не изваждай, без слава - не прибирай". Дърворезбата е открита в едно от мазетата на несъществуващия вече Трети казармен район на поделение 26 990 в Казанлък.
