Иранският режисьор Джафар Панахи получава "Наградата на София" на 25-ия "София филм фест" (СФФ) - за изключителен принос към изкуството на киното, съобщиха от "Арт фест".
Панахи е сред най-значимите творци на "новата вълна" в иранското кино. Филмите и талантът му от десетилетия са признати и ценени от международната кинообщност и кинокритика. Носител е на "Златен лъв", "Златна мечка", "Сребърна мечка", "Златен леопард".
Теодор Ушев ще оценява филмите от Международния конкурс София Филм Фест
Творчеството му е познато на българските зрители още от 90-те години на 20-и век, а самият той бе гост на СФФ през 2002 и 2004 г. Пълнометражните му филми "Белият балон" (1995), "Огледалото" (1997), "Кръгът" (2000), "Пурпурно злато" (2003), "Засада" (2006), "Това не е филм" и "Спусната завеса" (2013), "Такси" (2015), "Три лица" (2018) са част от програмите на най-престижните филмови форуми през годините, като повечето са били представяни на българската публика в програмите на СФФ.
Панахи е роден на 11 юли 1960 г. в иранския град Мианех. Учи сценично майсторство в Университета за кино и телевизия в Техеран. След конфликт с иранското правителство, развил се в продължение на няколко години във връзка със съдържанието на филмите му, "Кръгът" и "Пурпурно злато" са забранени от ислямското правителство. През 2010 г. иранските власти арестуват Панахи в дома му, заедно с жена му, дъщеря му и 15 техни гости.
Обвинени са в пропаганда срещу властта и осъждат режисьора на шест години затвор, като му налагат 20-годишна забрана да прави филми, да дава каквито и да било интервюта - за ирански или чуждестранни медии, и да напуска страната.
През 2012 г., Панахи е удостоен с наградата "Сахаров" за свобода на мисълта на Европейския парламент.
Панахи е сред най-значимите творци на "новата вълна" в иранското кино. Филмите и талантът му от десетилетия са признати и ценени от международната кинообщност и кинокритика. Носител е на "Златен лъв", "Златна мечка", "Сребърна мечка", "Златен леопард".
Теодор Ушев ще оценява филмите от Международния конкурс София Филм Фест
Творчеството му е познато на българските зрители още от 90-те години на 20-и век, а самият той бе гост на СФФ през 2002 и 2004 г. Пълнометражните му филми "Белият балон" (1995), "Огледалото" (1997), "Кръгът" (2000), "Пурпурно злато" (2003), "Засада" (2006), "Това не е филм" и "Спусната завеса" (2013), "Такси" (2015), "Три лица" (2018) са част от програмите на най-престижните филмови форуми през годините, като повечето са били представяни на българската публика в програмите на СФФ.
Панахи е роден на 11 юли 1960 г. в иранския град Мианех. Учи сценично майсторство в Университета за кино и телевизия в Техеран. След конфликт с иранското правителство, развил се в продължение на няколко години във връзка със съдържанието на филмите му, "Кръгът" и "Пурпурно злато" са забранени от ислямското правителство. През 2010 г. иранските власти арестуват Панахи в дома му, заедно с жена му, дъщеря му и 15 техни гости.
Обвинени са в пропаганда срещу властта и осъждат режисьора на шест години затвор, като му налагат 20-годишна забрана да прави филми, да дава каквито и да било интервюта - за ирански или чуждестранни медии, и да напуска страната.
През 2012 г., Панахи е удостоен с наградата "Сахаров" за свобода на мисълта на Европейския парламент.
