Теодор Ушев - най-влиятелният аниматор в света за последните 25 години, според международна анкета на престижния анимационен фестивал в Лерида (Animac), ще бъде председател на Международното жури, което ще оценява филмите от Международния конкурс за първи и втори филми и Конкурса за български късометражен филм на юбилейния 25-и София Филм Фест.
Член на журито ще бъде и Светла Цоцоркова, режисьор на „Сестра“ – филма-победител в Международния конкурс на 24-тия СФФ. Другите трима участници в журито са руският режисьор Иля Хржановски, унгарският режисьор, актьор и продуцент Саболч Хайду и македонската актриса Наташа Петрович.
Теодор Ушев (Канада-България) е мултимедиен артист, режисьор и графичен дизайнер. В последните 15 години работи за Националния филмов съвет на Канада. В творческата си биография има повече от 15 филма, донесли му над 200 международни награди по цял свят. Сред тях - номинация за „Оскар“, „Кристал“ от Анеси, две награди за най-добър анимационен филм на Канадската филмова Академия, почетен медал от Френската академия за филмово изкуство „Сезар“ „Златен Глобус“ за най-добър късометражен филм. Ушев е член на Американската академия за филмово изкуство AMPAS, а също така е кавалер и на Ордена на изкуство и литература на Франция. В момента той работи по първия си пълнометражен игрален филм – фантастичната антиутопия „φ1.618“, по романа „Пумпал“ на Владислав Тодоров, като главните роли са поверени на Деян Донков и Мартина Апостолова. На 25-ия СФФ Теодор Ушев ще представи програма със свои анимационни и експериментални филми, сред които познатите на българските зрители „Сляпата Вайша“ и „Физика на тъгата“ по произведения на Георги Господинов.
Иля Хржановски (Русия) е роден на 11 август 1975 година в Москва. Завършва режисура във ВГИК. Първият му сериозен успех идва с филма „4“ през 2005 година. Бунтарски и иновативен за руското кино, той му носи международно признание и отличия от фестивалите в Ротердам (голямата награда), Анталия, Атина, Буенос Айрес, Сочи, Трансилвания и др., както и номинация за Европейските филмови награди. Проектът „ДАУ“ (13 филма) на Иля Хржановски беше представен на втория София Мийтингс през 2005. В началото на 2019 година в две парижки кина се реализира част от интерактивното преживяване, конструирано от пълнометражни филми, визуални проекти и арт инсталации, за което зрителите са получавали персонални „визи“, придружени със специален смартфон-„водач” на зрителя в това предизвикателство. Филмът „ДАУ. Наташа“ бе селектиран в основния конкурс на „Берлинале 2020“ и отличен със „Сребърна мечка“ за операторското майсторство на Юрген Юргес (работил с Фасбиндер и Вим Вендерс). Целият проект е посветен на живота на съветския физик и лауреат на Нобелова награда Лев Ландау (1908-1968).
Идеята е да се представи в достоверна художествена форма тоталитарния режим в Съветския Съюз през Сталинските години и след тях. „ДАУ“ е семантичен код за тогава свръхсекретния научен институт на проф. Ландау. Филмите са реализирани с радикален киноезик на ръба между игралното и документалното кино, почти без професионални актьори, като много от ролите изпълняват действителни учени – професори и дори един бивш следовател от КГБ, който играе себе си. „ДАУ“ е сниман повече от 10 години. Това е мултимедиен проект, който променя начина, по който се създава кино като цяло. Сниман е без прекъсване, 24 часа в денонощието, в сграда в Харков, наречена „Институтът“, изцяло преобразена в духа на епохата, в нещо като паралелна реалност. „ДАУ. Наташа“ ще бъде представен в програмата на 25-ия СФФ.
Светла Цоцоркова (България) е сценарист, режисьор и продуцент. С първия си късометражен игрален филм „Живот със София“ печели наградата Джеймисън на София Филм Фест през 2004 година. Филмът е представен в „Седмица на критиката“ в Кан, както и на фестивалите в Карлови Вари, Триест и др. Цоцоркова има и роли в киното - в късометражните „Омлет“ (1996) и „Втори дубъл“ (2010) на Надежда Косева, „Пясъчен часовник“ (1999) на Георги Дюлгеров. Дебютният ѝ пълнометражен игрален филм „Жажда“ е част от програмата „Нови режисьори“ на 63-ото издание на фестивала в Сан Себастиан през септември 2015 година. Филмът участва в над 60 международни фестивала и печели повече от десет награди в това число за режисура, за най-добър актьорски състав, за най-добра операторска работа, най-добра сценография и награда на публиката. „Жажда“ е номиниран за наградите на Европейската филмова академия в категория „Откритие“ през 2016 година. Световната премиера на втория пълнометражен игрален филм на Светла Цоцоркова „Сестра“ е отново в Сан Себастиан през 2019 година, в програмата „Нови режисьори“, където печели и почетен диплом на журито. Месец по-късно получава Голямата награда в Котбус и Голямата награда в Скопие. „Сестра“ е победителят в Международния конкурс на 24-тия София Филм Фест. Сред филмите, продуцирани от Светла Цоцоркова, са „Буферна зона“ на Георги Дюлгеров, „Ловен парк“ и „Кораб в стая“ на Любомир Младенов, „Врагове“ на Светослав Овчаров.
Актрисата Наташа Петрович е родена в Щип, Северна Македония, през 1988 година. Учи актьорско майсторство във Факултета за драматични изкуства в Скопие и през 2010 става член на екипа на независимия македонски театър - Theatra. Започва филмовата си кариера с ролята на Деа в „Сенки“ на Милчо Манчевски, чиято премиера е в Торонто през 2007 и бе представен на София Филм Фест през 2008 година. През 2009 година тя получава главната роля на Самира в игралния дебют на Хуанита Уилсън „Като че ли не съм там“, чиято премиера е в Сараево, а отзвукът е сериозен брой награди за изпълнението ѝ от цял свят. През 2011 Наташа Петрович е избрана за една от европейските звезди в платформата „Shooting Stars” на кинофестивала в Берлин. Следват роли в „Стаята с пианото“ на Игор Иванов – Изи, „До дръжката“, режисиран от номинирания за Оскар Столе Попов, както и „Лазар“ на Светозар Ристовски, представен в Балканския конкурс на 20-ия София Филм Фест. Наташа Петрович получава главната женска роля в „Еликсир“, заснет в Берлин и режисиран от Броди Хигс – със световна премиера на Берлинале 2015; тя е в ролята на Инес във филма „Свидетел съм“ на Митко Панов, където партнира на легендарния немски актьор Бруно Ганц. В пандемичната 2020 година македонската актриса се снима в новия филм „Просто хора“ на режисьора Игор Иванов-Изи, копродукция с България, който ще е част от програмата на 25-ия София Филм Фест.
Саболч Хайду е роден през 1972 година в Дебрецен, Унгария. Учи театър и кино в Университета в Будапеща, изявява се като актьор и започва да работи като режисьор. През 2000 година режисира своя първи пълнометражен филм „Sticky Matters“, който през 2001 година получава наградата за най-добър дебют в Унгария и специалната награда на журито на фестивала „Молодист“ в Киев. Големият пробив на Хайду е през 2006 в Кан с премиерата на третия му филм „White Palms“, който в Карлови Вари печели почетен диплом в конкурсната програма „На изток от запад“, както и четири награди на Унгарската филмова седмица. През 2010 година излиза „Bibliothèque Pascal“ с две награди от Сараево – на Cineuropa и на C.I.C.A.E., както и голямата награда за най-добър филм за годината в Унгария. Четири години по-късно се появява „Мираж“, чиято световна премиера е в Торонто, а следващият му филм „Живял съм и по-добре” („It’s Not The Time of My Life”), заснет с микробюджет и с участието на семейството му, постига изключителен успех в Карлови Вари - голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм, а режисьорът, който е и изпълнител на главната роля, получава приза за най-добър актьор. 25-ият София Филм Фест ще представи най-новия филм на режисьора „Съкровищата на града“
Член на журито ще бъде и Светла Цоцоркова, режисьор на „Сестра“ – филма-победител в Международния конкурс на 24-тия СФФ. Другите трима участници в журито са руският режисьор Иля Хржановски, унгарският режисьор, актьор и продуцент Саболч Хайду и македонската актриса Наташа Петрович.
Теодор Ушев (Канада-България) е мултимедиен артист, режисьор и графичен дизайнер. В последните 15 години работи за Националния филмов съвет на Канада. В творческата си биография има повече от 15 филма, донесли му над 200 международни награди по цял свят. Сред тях - номинация за „Оскар“, „Кристал“ от Анеси, две награди за най-добър анимационен филм на Канадската филмова Академия, почетен медал от Френската академия за филмово изкуство „Сезар“ „Златен Глобус“ за най-добър късометражен филм. Ушев е член на Американската академия за филмово изкуство AMPAS, а също така е кавалер и на Ордена на изкуство и литература на Франция. В момента той работи по първия си пълнометражен игрален филм – фантастичната антиутопия „φ1.618“, по романа „Пумпал“ на Владислав Тодоров, като главните роли са поверени на Деян Донков и Мартина Апостолова. На 25-ия СФФ Теодор Ушев ще представи програма със свои анимационни и експериментални филми, сред които познатите на българските зрители „Сляпата Вайша“ и „Физика на тъгата“ по произведения на Георги Господинов.
Иля Хржановски (Русия) е роден на 11 август 1975 година в Москва. Завършва режисура във ВГИК. Първият му сериозен успех идва с филма „4“ през 2005 година. Бунтарски и иновативен за руското кино, той му носи международно признание и отличия от фестивалите в Ротердам (голямата награда), Анталия, Атина, Буенос Айрес, Сочи, Трансилвания и др., както и номинация за Европейските филмови награди. Проектът „ДАУ“ (13 филма) на Иля Хржановски беше представен на втория София Мийтингс през 2005. В началото на 2019 година в две парижки кина се реализира част от интерактивното преживяване, конструирано от пълнометражни филми, визуални проекти и арт инсталации, за което зрителите са получавали персонални „визи“, придружени със специален смартфон-„водач” на зрителя в това предизвикателство. Филмът „ДАУ. Наташа“ бе селектиран в основния конкурс на „Берлинале 2020“ и отличен със „Сребърна мечка“ за операторското майсторство на Юрген Юргес (работил с Фасбиндер и Вим Вендерс). Целият проект е посветен на живота на съветския физик и лауреат на Нобелова награда Лев Ландау (1908-1968).
Идеята е да се представи в достоверна художествена форма тоталитарния режим в Съветския Съюз през Сталинските години и след тях. „ДАУ“ е семантичен код за тогава свръхсекретния научен институт на проф. Ландау. Филмите са реализирани с радикален киноезик на ръба между игралното и документалното кино, почти без професионални актьори, като много от ролите изпълняват действителни учени – професори и дори един бивш следовател от КГБ, който играе себе си. „ДАУ“ е сниман повече от 10 години. Това е мултимедиен проект, който променя начина, по който се създава кино като цяло. Сниман е без прекъсване, 24 часа в денонощието, в сграда в Харков, наречена „Институтът“, изцяло преобразена в духа на епохата, в нещо като паралелна реалност. „ДАУ. Наташа“ ще бъде представен в програмата на 25-ия СФФ.
Светла Цоцоркова (България) е сценарист, режисьор и продуцент. С първия си късометражен игрален филм „Живот със София“ печели наградата Джеймисън на София Филм Фест през 2004 година. Филмът е представен в „Седмица на критиката“ в Кан, както и на фестивалите в Карлови Вари, Триест и др. Цоцоркова има и роли в киното - в късометражните „Омлет“ (1996) и „Втори дубъл“ (2010) на Надежда Косева, „Пясъчен часовник“ (1999) на Георги Дюлгеров. Дебютният ѝ пълнометражен игрален филм „Жажда“ е част от програмата „Нови режисьори“ на 63-ото издание на фестивала в Сан Себастиан през септември 2015 година. Филмът участва в над 60 международни фестивала и печели повече от десет награди в това число за режисура, за най-добър актьорски състав, за най-добра операторска работа, най-добра сценография и награда на публиката. „Жажда“ е номиниран за наградите на Европейската филмова академия в категория „Откритие“ през 2016 година. Световната премиера на втория пълнометражен игрален филм на Светла Цоцоркова „Сестра“ е отново в Сан Себастиан през 2019 година, в програмата „Нови режисьори“, където печели и почетен диплом на журито. Месец по-късно получава Голямата награда в Котбус и Голямата награда в Скопие. „Сестра“ е победителят в Международния конкурс на 24-тия София Филм Фест. Сред филмите, продуцирани от Светла Цоцоркова, са „Буферна зона“ на Георги Дюлгеров, „Ловен парк“ и „Кораб в стая“ на Любомир Младенов, „Врагове“ на Светослав Овчаров.
Актрисата Наташа Петрович е родена в Щип, Северна Македония, през 1988 година. Учи актьорско майсторство във Факултета за драматични изкуства в Скопие и през 2010 става член на екипа на независимия македонски театър - Theatra. Започва филмовата си кариера с ролята на Деа в „Сенки“ на Милчо Манчевски, чиято премиера е в Торонто през 2007 и бе представен на София Филм Фест през 2008 година. През 2009 година тя получава главната роля на Самира в игралния дебют на Хуанита Уилсън „Като че ли не съм там“, чиято премиера е в Сараево, а отзвукът е сериозен брой награди за изпълнението ѝ от цял свят. През 2011 Наташа Петрович е избрана за една от европейските звезди в платформата „Shooting Stars” на кинофестивала в Берлин. Следват роли в „Стаята с пианото“ на Игор Иванов – Изи, „До дръжката“, режисиран от номинирания за Оскар Столе Попов, както и „Лазар“ на Светозар Ристовски, представен в Балканския конкурс на 20-ия София Филм Фест. Наташа Петрович получава главната женска роля в „Еликсир“, заснет в Берлин и режисиран от Броди Хигс – със световна премиера на Берлинале 2015; тя е в ролята на Инес във филма „Свидетел съм“ на Митко Панов, където партнира на легендарния немски актьор Бруно Ганц. В пандемичната 2020 година македонската актриса се снима в новия филм „Просто хора“ на режисьора Игор Иванов-Изи, копродукция с България, който ще е част от програмата на 25-ия София Филм Фест.
Саболч Хайду е роден през 1972 година в Дебрецен, Унгария. Учи театър и кино в Университета в Будапеща, изявява се като актьор и започва да работи като режисьор. През 2000 година режисира своя първи пълнометражен филм „Sticky Matters“, който през 2001 година получава наградата за най-добър дебют в Унгария и специалната награда на журито на фестивала „Молодист“ в Киев. Големият пробив на Хайду е през 2006 в Кан с премиерата на третия му филм „White Palms“, който в Карлови Вари печели почетен диплом в конкурсната програма „На изток от запад“, както и четири награди на Унгарската филмова седмица. През 2010 година излиза „Bibliothèque Pascal“ с две награди от Сараево – на Cineuropa и на C.I.C.A.E., както и голямата награда за най-добър филм за годината в Унгария. Четири години по-късно се появява „Мираж“, чиято световна премиера е в Торонто, а следващият му филм „Живял съм и по-добре” („It’s Not The Time of My Life”), заснет с микробюджет и с участието на семейството му, постига изключителен успех в Карлови Вари - голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм, а режисьорът, който е и изпълнител на главната роля, получава приза за най-добър актьор. 25-ият София Филм Фест ще представи най-новия филм на режисьора „Съкровищата на града“
