Сръбската външна политика отдавна се основава на многовекторен подход, изграден върху балансиране между Запада, Русия и Китай.
Но войната в Украйна и нарастващият натиск от всички страни показват, че тази стратегия може вече да не е устойчива.
Изправенa между американските санкции, блокираното членство в ЕС и руския газов натиск, Белград използва косвени продажби на оръжие за Украйна като средство за влияние – и като възможност да осигури печалби на сръбските оръжейни производители.
Само месеци след като замрази износа на оръжие под натиск от Москва, сръбският президент Александър Вучич отново предлага боеприпаси на европейски държави, дори и те впоследствие да се озоват в украински ръце.
Според експерти тези резки промени не бива да се разглеждат като знак за промяна в курса на Сърбия, а като опортюнистичен опит да се удовлетвори и двата геополитически лагера.
„Виждаме, че това балансиране определено достига своите граници“, казва Страхиня Суботич, старши изследовател в Центъра за европейски политики в Белград, пред „Киев Индипендънт“. Макар критиците често да описват сръбската външна политика като ориентирана към Москва, реалността е по-сложна.
Катерина Джокич, експерт по трансфер на оръжия в Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), нарича външната политика на Белград „много опортюнистична и не винаги последователна“. Сърбия е страна-кандидат за членство в ЕС от 2012 г., а европейският блок представлява 60% от общата ѝ търговия.
„ЕС е основният инвеститор и най-големият финансов партньор на Сърбия“, казва Енгелуше Морина, експерт по Балканите и външна политика в Европейския съвет по външни отношения. „Но с Русия отношенията са още по-дълбоки“.
Москва поддържа тясно партньорство със западнобалканската държава, опирайки се на общото православно наследство, историческото недоверие към Запада и силните проруски настроения в сръбското общество.
Сърбия не само се възползва от евтиния руски газ, но и, както отбелязва Морина, от руското вето в Съвета за сигурност на ООН, което блокира членството на Косово в организацията.
Белград работи в тясно сътрудничество и с руските разузнавателни служби и разпространява проруска пропаганда, допълва Фрауке М. Зебас от мозъчния тръст SWP в Брюксел.
„Самодоволството на ЕС в играта на балансиране на Сърбия беше ключов фактор, който позволи тя да продължи“, казва тя.
Но сега Сърбия се оказва в трудно положение, тъй като войната в Украйна задълбочава разрива между Русия и Запада. През октомври САЩ прекратиха санкционното изключение за базираната в Сърбия компания NIS, контролирана от „Газпром“, което прекъсна доставките на петрол към рафинерията в Панчево, покриваща около 80% от вътрешното производство на гориво.
Вучич заяви, че Русия търси партньори за участие в собствеността на NIS.
Междувременно ЕС критикува нарастващата „поляризация“ и бавните реформи в Сърбия в последния си доклад за разширяването – нещо, което разочарова Белград, тъй като страната дълго се възприемаше като водещ кандидат, казва Суботич.
Руският „Газпром“ също оказва натиск, като предлага само двумесечно удължаване на газовия договор, вместо очакваното ново тригодишно споразумение. При положение че Русия доставя около 80% от сръбския природен газ, това е ясен сигнал, смята Чермак.
Сръбските боеприпаси – нов инструмент в стара игра
През май руското разузнаване обвини Сърбия, че доставя боеприпаси на Украйна чрез трети страни като Чехия или България. Москва твърди, че компании като „Зенитпром“, „Слобода“, държавната „Югоимпорт СДПР“ и други прехвърлят „стотици хиляди снаряди за реактивни системи и гаубици, както и милион единици стрелково оръжие“ към фронта.
Сръбският президент отговори, като обяви спиране на всички оръжейни доставки през юни – но само няколко месеца по-късно промени позицията си.
Пред германското издание Cicero президентът каза, че е предложил продажба на боеприпаси на европейски партньори, които могат да ги използват „както намерят за добре“ – включително да ги изпратят в Украйна.
Експерти подчертават, че косвените продажби на сръбски боеприпаси за Украйна се осъществяват от години.
От началото на руската пълномащабна инвазия Сърбия зае типично двусмислена позиция: призна суверенитета на Украйна, но отказа да се присъедини към западните санкции срещу Москва. Суботич предполага, че косвените оръжейни доставки могат да са опит да се умилостивят западните партньори без формално въвеждане на санкции.
Сърбия разполага със значима отбранителна индустрия за мащаба си, като много компании са държавни или свързани с управляващата партия. Производството се фокусира основно върху стрелково оръжие и боеприпаси, съвместими със съветски системи, използвани и от Украйна, и от Русия.
Вучич призна пред Financial Times миналата година, че сръбски боеприпаси на стойност около 800 млн. евро са попаднали в Украйна през последните две-три години.
Чермак смята, че последните промени в позицията на Вучич може да са реакция на енергийния натиск както от Русия, така и от САЩ.
Въпреки многовекторния си курс, „Сърбия е твърде малка фигура в голямата геополитическа игра“ и вече трудно поддържа отношения с всички големи сили, заключава Суботич
