Все повече хора се оплакват в социалните мрежи от „социално претоварване“ и усещането, че нямат енергия. Зад тези оплаквания обаче се крият различни причини, обяснява Джефри А. Хол, учен от Университета на Канзас в САЩ, който изследва моделите на човешко взаимодействие и ролята на дигиталните технологии в тях. В интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ той очертава няколко научни подхода към понятието „социална енергия“.
Една от разпространените идеи свързва социалната енергия с екстровертността – схващането, че хората, които обичат да са сред други, разполагат с повече от нея. В този модел социалната енергия е част от личностния тип. Съществува и много по-старото понятие за виталност, използвано още в Античността, което описва своеобразен енергиен резерв у всеки човек. Този резерв може да бъде възстановяван чрез грижа за себе си. Третият модел разглежда въпроса по-прагматично – като класически разход на енергия. Хората имат енергия, защото изгарят калории, а за да я възстановят, имат нужда от сън, почивка, храна и течности.
В този смисъл социалните взаимодействия също изискват енергия. Близостта с други хора винаги е свързана с определено ниво на възбуда – мислим активно, напрягаме тялото си, понякога дори се изпотяваме. Всяка подобна възбуда означава разход на енергия. Всеки, който е лежал буден цяла нощ, анализирайки как е трябвало да се държи по време на вечеря с колеги, знае колко изтощителни могат да бъдат социалните тревоги. Степента на този разход обаче зависи силно от вида на взаимодействието.
Проучване: Младите хора са по-самотни от всякога
Дали една социална ситуация ни изтощава или ни дава усещане за заряд, зависи от редица фактори – колко дълго продължава контактът, с кого общуваме, дали сме влезли в ситуацията по собствено желание и доколко тя ни е позната. Колкото по-предсказуема, близка и приятна е комуникацията, толкова по-малко социална енергия е необходима. Колкото по-малко се тревожим как ни възприемат другите, толкова по-спокойни се чувстваме.
Често хората казват, че едни контакти им „дават“, а други им „отнемат“ енергия. Според Хол тук объркването идва от смесването на енергията с емоциите. Конфликтите или усещането, че не сме харесвани, водят до енергиен спад, съпроводен с негативни чувства. Приятното общуване с близки хора също изисква енергия, но е съпътствано от положителни емоции – чувство за принадлежност и свързаност. Тогава хората казват, че имат повече енергия, но всъщност се чувстват добре, докато я изразходват.
Избягването на напрегнати ситуации и конфликти не е решение. Еволюционно хората са зависими от социалните контакти и взаимната подкрепа. Емпатията и грижата за другите са изтощителни, но намаляват чувството за самота и в дългосрочен план дори пестят енергия. Освен това пълното избягване на неприятни социални ситуации е невъзможно, най-малкото заради необходимостта от работа и изкарване на доходи.
Съществува и т.нар. положителен социален стрес. Грижата за другите, оказването на подкрепа, доброволческата дейност изискват значителен разход на социална енергия, но в замяна носят по-силно усещане за смисъл, принадлежност и връзка със света. Проблемите възникват в крайностите. Изследванията на самотата показват, че хората с много малко социални контакти често се чувстват хронично уморени, въпреки че почти не изразходват социална енергия. В другия край са хората с претоварен график и изключително активен социален живот – те също са изтощени. Най-здравословна е средата, в която социалният стрес остава в умерени граници.
Силните социални връзки удължават живота
На този фон съвременният парадокс между самотата и социалното претоварване изглежда по-разбираем. Хората се различават. Освен това днес мнозина преживяват постоянен енергиен разход, който възприемат като „празна социална батерия“. Проучване на университета в Гент показва, че усещането за непрекъсната достъпност чрез мобилни устройства, особено в работен контекст, води до трайна умора. Работата сякаш никога не приключва – имейли се проверяват вечер, съобщения от началници пристигат и през уикенда. В резултат социалните нужди се изтласкват на заден план.
Допълнително напрежение внася и начинът, по който се говори за отношенията. Когато се използва натоварваща терминология като „инвестиране“ във връзките, „работа“ върху партньорството – срещите с приятели започват да приличат на още една задача за отмятане. Това може да има обратен ефект, въпреки че социалните контакти са ключови за здравословния начин на живот.
Социалният живот днес е и по-структуриран, и по-натоварен. Родителите прекарват значително повече време в организиране и придружаване на децата си в различни дейности. В много семейства тази тежест пада основно върху жените, които едновременно работят и отговарят за социалната „логистика“. В същото време условията на труд за много хора стават по-несигурни, особено в групите с по-ниски доходи, където често се работи на няколко места. Това оставя по-малко ресурси за социални контакти.
Социалните мрежи също играят двойствена роля. Те все по-рядко са пространство за истинско общуване и все по-често служат за пасивна консумация на съдържание. Много хора ги използват, за да се отпуснат след напрегнат ден, но ефектът е обратен – мозъкът ни се изтощава от стотиците стимули, които го заливат за отрицателно време. Смартфонът събира на едно място работни имейли, групови чатове и новини от целия свят, създавайки постоянен натиск. За да бъде „презаредена“ социалната батерия, понякога е необходимо просто да се прекъсне връзката.
