/ Благовест Илиев
Дария Михалкова е ръководител на софийския ансамбъл ансамбъл „Хоро“. Тя се е заела с нелеката задача България да остави поредния си отпечатък с родния фолклор и традиции. Усилието й е забелязано от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО.

Родът на Дария по майчина линия идва от Габровско, където, характерна за региона от началото на 19 век е женската носия –манофил.

Това е лятна женска дреха, изработена от грубо конопено или ленено платно в натурален цвят, богато извезана по пазвите, полите и ръкавните отвори. Под нея e имало дълга риза – от памучно или ленено платно, сравнително по-фино изтъкано от това на манофила, също много богато извезана – особено ръкавите.

носия
Благовест Илиев

Първоначално Дария се опитвала да открие автентичната носия, но след години неуспех, решила да направи нейна възстановка. Споделила идеята си със Светослав Петров, който се занимава с автентични носии и накити и решили да намерят стари платове и конци, а с тях да изработят наново носията, по модел на манофила.

За изработката обаче било нужно много внимателно да се избере майсторът, който ще я прави, защото носията е с много шевици по нея.

„Трябваше да бъде човек, който освен да може да шие и да бродира, да има и професионален поглед към носиите, усет за цветовете и шевиците, да бъде педант в изработката. Така стигнахме до един от най-добрите майстори на шита дантела и шевици – Ани Йовева, която ми обясни, че това, което искам изисква много време и труд и не е никак лесна работа. Освен това беше поела много други ангажименти и вероятността да чакам дълго беше много голяма“, разказва Дария.

носия
Благовест Илиев

С пандемията от COVID-19 обаче нещата рязко се променят и работата по манофила започва.

Ани Йовева поема предизвикателството, но преди това се подготвила като посетила музеи, запознала се с много снимки, търсила подходящи платна за ризата и манофила, а също и стари, ръчно изтъкани платове, каквито са се ползвали в далечния 19 век.

Друг проблем били вълнените конци за бродерия, които били заменени с памучни. Кройките на дрехите обаче са автентичните, без подобрения по тях. За бродерията са спазени оригиналните шевици и местоположението им, както и бодовете, използвани от нашите прабаби.

„В края на проекта се надявам да успеем да възстановим носията максимално близко до оригинала“, споделя майсторката на манофила Ани Йовева.

На въпросите от Юнеско - по какъв начин е засегнато вашето живо културно наследство, как вие или вашата общност черпите от своето живо наследство, за да се справите с настоящата ситуация и можете ли да дадете конкретни примери Ани отговаря, че всичко се изработва на ръка, везбата е изключително богата, като се доближава максимално до автентичната, а за един месец карантина успява да направи полите на манофила, половин пазва,ръкав и половина от ризата.

носия
Благовест Илиев

И така пъзелът започва да се сглобява постепенно. „В момента носията все още е в процес на изработка. Освен ризата и манофила има и още компоненти, които постепенно събирам. Накитите са изключително редки, но за щастие голяма част от тях вече са налични. Косичника възложих на Светослав Петров, който е много добър в изработката на накити за глава“, споделя още Дария. 

Тя се надява, на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, да бъде именно с вече готовия уникален за страната ни манофил.
Благовест Илиев