Не започнем ли изграждането на нов стълб на стабилност, заедно със сливенския бизнес, нещата в общината ще стават все по-зле
Точно преди 4 години, в началото на октомври 2011 г., се случи така, че заедно със сегашния кмет Кольо Милев, чухме думите на един от малкото умни хора в държавата - стратег и визионер, за това какъв трябва да един кмет.
Кметовете да спрат да се държат като разпределители на готови пари, време е да търсят възможности да увеличават собствения ресурс на общината, да започнат да я управляват като стопани, иначе ще стане тежко. Децентрализация ще се случи, когато в общините има пари, но те няма да дойдат от делегираните бюджети - това беше горе-долу смисълът им.
Тогава всички в държавата виждаха в европейските програми единственият ресурс за развитие и единици мислеха за страничните ефекти на това „универсално” лекарство.
Общините „усвояваха” ударно проекти в инфраструктурата и социалната сфера, а малцина виждаха, че когато еврофинансирането спре, общинските делегирани бюджети ще издъхнат и няма да могат да поддържат новата инфраструктура и да плащат за новите социални услуги.
Още по-малко бяха наясно, че делегираните бюджети не правят нищо повече освен да поддържат на минимум основни общински функции и да продуцират застой в общината и ленивост в кмета.
Не знам дали Кольо Милев въобще чу и разбра онези думи, но в първото си слово като кмет каза, че общината трябва „да спре да се държи като разпределител на държавна субсидия и да влезе по-решително като стимулатор и регулатор на местната икономика”.
Каза го, защото всички, които бяхме около него тогава, виждахме възможност за много силен мандат в две посоки. Първо - увеличаване на собствения ресурс на общината, за да се гарантират сигурност и развитие в общинските социални дейности, образование и здравеопазване. Второ - превръщането на общината в мотор, подкрепящ местните предприемачи.
Признавам, сгрешихме. Кольо Милев почти веднага след встъпването си в длъжност се разболя от „традиционните” болести, а в Сливен много бързо се усетиха страничните ефекти от готовите пари.
Първо – на кмета и на администрацията европейските милиони им се видяха като виенско колело и цял мандат те не слязоха от въртележката, заети единствено с организиране на обществени поръчки и търгове. За друго нямаха време, а и акъл не им стигна.
Второ - оказа се, че парите се въртят само в определен кръг фирми, повечето - външни. На сливенските им остана да гледат отстрани официалните откривания на европейски обекти и да слушат речите.
Трето – европейските милиони не доведоха до реален ръст на заетостта и на местната икономика. С плочки, тротоари, асфалт, листовки и билборди, икономика и дългосрочни работни места не се правят. Пък и никой не попита сливенския бизнес от какви инфраструктурни и туристически проекти има нужда. Принципът беше: „важен е потокът на парите, а не ефектът от проектите”.
Четвърто – тесният екип на кмета постигна висш пилотаж в това да делегира дейности, които общината би могла да изпълнява сама. Голям аутсорс падна – от консултантските договори за юридическо обслужване, чак до саксиите с палми в центъра. И докато парите се движеха скоростно от графа „взел Кольо” към графа „дал Кольо”, община Сливен загуби много.
Загуби директно от това, че не създаде общински предприятия, които да изпълняват същите услуги при по-ниска цена, по-добро качество и да увеличат местната заетост.
Загуби и потенциални приходи, защото общинските предприятия, работещи на пазарен принцип, носят печалба и пълнят общинския бюджет. Тази практика работи успешно вече в много общини. Но за това се иска и друг ресурс – организационен и експертен. С пенсионирани военни няма как да стане.
Пето – продължи самоизяждането. Опитите за продажби на общински земи, раздаването на общинска собственост и на общински магазини, бяха представяни като важни решения за попълване на бюджета. Това обаче беше най-вредната и най-унищожителната за потенциала на Сливен политика на сегашния кмет. Защото общината може да печели и да преразпределя не само делегиран и европейски, но и собствен ресурс. Едно разумно управление би обезпечило дългосрочни приходи от наеми, възможности за публично-частно партньорство, перспектива за управление на тази собственост на пазарен принцип и получаване на печалба от нея.
Мога да продължа и с шесто и седмо… За кръглата нула в туризма, където потенциалът е голям. За това, че никой не се сети за местните земеделски производители… Предпочитам обаче да спра и да се върна към началото.
Сливен пропиля 4 години и не изгради нов стълб, върху който общината да прехвърли тежестта, когато европейските програми приключат и когато делегираните бюджети няма да стигат за никъде.
Нали не смятате, че случайно правителството тества реакциите с предложението за 2% увеличение на данъка върху доходите, което да отива в общинските бюджети? Много скоро държавата няма да може да покрива общинските разходи за делегирани дейности. Тогава ще са добре само общините, които навреме са успели да изградят този, както аз го наричам, трети стълб на стабилност и приходи. В него влизат увеличение на собствени приходи от печалбата на управлявани на пазарен принцип общински предприятия и спестените средства за комунално-битови услуги, чрез връщането на общината в част от тях.
Сливенският предприемач, производител и работодател натрупа още 4 години неразбиране и неглижиране. Не споря, че общината няма как да промени икономическата макрорамка. Ще споря обаче до край с изтърканата теза на кмета и на повечето кандидати за мястото му, че светлото бъдеще е в европейските средства и чуждестранните инвеститори, пък защо не и от Индокитай… Прекалено голяма е нестабилността в икономиката и политиката у нас и навън, за да очакваме бум на инвестиции.
Сливен вече си има инвеститори – съществуващият бизнес, независимо дали местен и чужд. Той е инвестирал, взел е заеми и работи. Той трябва да е във фокуса на общинската политика. Като се започне от елементарното – облекчаване на административните процедури и се стигне до голямото – влизането на кмета в режим на чисти правила за всички и диалог. Диалог за проблеми с инфраструктура, задлъжнялост, липса на работна ръка, сигурност, планиране на бъдещи общински проекти, абсолютна обективност при обществените поръчки, публично-частно партньорство, борса за местна продукция…
Тези две разбирания – за общината като пазарен играч чрез доброто управление на собствения ресурс и за общината като реален партньор на местния бизнес станаха ядрото на моя План за Сливен.
Не вярвам, че ще е лесно и бързо, но поне няма де е още от същото.
Мартин Славов
Купуването и продаването на гласове е престъпление
