Грешка е всички красиви произведения на ювелирното изкуство да се причисляват на древно гръцките ателиета. Несъмнено в Тракия съществува една много добра школа, която разпространява своите произведения в Балканския полуостров, Мала Азия и северното Причерноморие. Това пише в статията си „Ювелирното майсторство на траките" специалистът от Регионален исторически музей - Сливен Николай Сираков.
Той припомня, че в залите на Сливенския музей могат да се видят уникални произведения на ювелирното изкуство. „Шедьовър представлява бронзова дръжка на кана с пластични глави на Селен и Аполон. Невероятното майсторство на изработка говори за една дългогодишна традиция в металопластиката" - пише Сираков и допълва, че следващ образец на древното тракийско изкуство са сребърните ритони. Ритонът - кентавър е с невероятно изразителна триизмерна пластика на митичното същество - кентавър, а другият ритон представя митологическа сцена - убийството на цар Приам при превземането на Троя.
Друг пример на тракийската торевтика са пластичните сребърни украси на юзди с грифони.
С развитие на бижутерията се усъвършенстват различни техники за производство на украшения. Една такава техника е глиптиката (от гръцки glýpho, „изрязвам") Това е изкуството за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни, които са се използвали от притежателите си като лични печати, накити и амулети (на някои от камъните са се приписвали чудодейни качества). Великолепен образец на тракийската глиптика е пръстенът-печат от с. Крушаре.
В статията авторът Николай Сираков разсъждава и върху загадката как древните траки са изработвали своите пластични украси, както и гравюри по твърдите породи скъпоценни камъни и какво са използвали, за да увеличат предмета, който изработват, за да могат да гравират или моделират изключително фините детайли на накитите.
