Учителката е прекарала по-голямата част от живота си с азбуката.
/
dariknews.bg
За всеки учител 24 май е един от големите празници в годината. Но днес е по-специален ден за един преподавател, чийто е живот е неразделно свързан с кирилицата повече от 40 години.
Татяна Станчева за за последен път ще празнува заедно със своите ученици. Повече от 4 десетилетия тя е начален учител. Тя избрала тази професия, защото винаги мечтаела да преподава български език и литература, но харесвала и малките деца.
След като завършила - била разпределена в шуменското село Станянци, където има смесено население. Там живеела със своето семейство.
"Спомням си много добре първият учебен ден, защото за мен бе изключително вълнуващо. Беше много трудно, защото децата там не владееха в достатъчна степен български език, а аз не знаех една дума турски език.
За това никой университет не те подготвя, трябва да се справиш сам.
dariknews.bg
Никога няма да забравя как трябваше да обясня на децата какво означава думата капка.
Тогава имахме черни дъски и кофи с вода, в които слагахме гъбата – да е мокра, да чистим дъската и аз си спомням, че просто потопих ръката си в кофата с вода и показах на децата какво е това капка", спомня си тя. В селското школо прекарала 16 години.
"Тези деца искаха да учат, но трябваше да започнат от усвояването на езика", казва Татяна Станчева.
Учителката е горда, че въпреки всичко успяла да научи децата на българската азбука – за да могат да просветлят умовете си.
"Денят на славянската писменост, е важен не само за учителите. Важен е за целият български народ. Защото той всяка година ни напомня, че за да ни има – го дължим до голяма степен на двамата братя Кирил и Методий", казва тя за празника.
За нея празникът е специален.
"За мен това училище означава много, колегите ми означават много и трудно ще ми бъде да се откъсна от всичко това. Трудно ще ми бъде да се откъсна и от децата", признава си учителката.
"Децата" й също трудно ще се разделят със своята първа учителка.
dariknews.bg
"Никога няма да забравя госпожата, защото тя ме е научила на много. Както в училище, така и ми е давала други съвети. Тя беше така добра с нас...прощавала ни е много пъти", казва Сесил и си спомня как госпожата се е опитвала да им представи урок с мултимедия. Момичето дори е измислило стихотворение, което да посвети на госпожа Станчева.
А учителката казва, въпреки дългия опит работата с толкова малки деца първо е предизвикателство.
"Никога, прекрачвайки прага на класната стая не може да бъдеш сигурен какво ще се случи в нея. Това носи преди всичко радост. Защото при малките ученици се случват неща, които не ти се случват в живота на възрастните. И ти разбираш колко чисти, колко нараними са детските души", казва тя.
