Сборникът "Община Шумен през погледа на статистиката" беше официално представен днес в община Шумен. Издаването му е по повод 130-ия юбилей на Националния статистически институт. В изданието са включени данни за демографските показатели от 1882г. и населението според преброяването от 1893г., както и редица цифри свързани с населението, раждаемостта, сключените бракове и др. в Шуменско в последните години. Сборникът беше представен от директора на Статистическото бюро в Шумен Атанасула Настева и кмета на града Красимир Костов.
В статистически публикации от 1882 г. се сочи, че в тогавашната шуменска околия на бял свят се появяват 1452 живородени, 697 от които - в град Шумен. Умиранията са двойно по-малко - 668 за околията и 373 за града, т.е. естественият прираст е положителен. Преди 117 години в границите на днешния град Шумен са живели 24650 души, в днешната община - 39 хиляди 697, а в днешната област - близо 127 хиляди. Издания от началото на миналия век сочат, е през 1934 г. най-голямото шуменско село е Ивански, наброяващо 3260 лица. Друмево и Царев брод са с над 2400 живущи, а други девет села с над 1000 души население.
Статистическите годишници мълчат за всички културни събития от преди век, но пазят спомен за това, че:
- Шумен има държавен музей от 1904 г., с над 5000 експоната в него;
- през 1941 г. народната библиотека в града разполага с над 63 хиляди книги и над 19 хиляди периодични издания;
- през учебната 1946 / 1947 г. в нашия град има 4 пълни народни гимназии (такова е наименованието им) с над 1300 ученика от IV до VIII клас и 24 прогимназии с над 1000 ученика;
- през 1956 г. в общината работят девет киносалона, реализирали близо 6000 прожекции и посетени от над един милион посетители. Т.е. средностатистическият жител на коларовградската околия е заставал пред широкия екран осем пъти през годината.
Образованието е сфера, претърпяла значителни промени през годините През учебната 1956 /1957 г., в тогавашната коларовградска околия (към която влизат и днешните общини Венец, Хитрино и Смядово) общият брой на общообразователните училища е 146, от които 90 начални и едва 5 даващи гимназиално образование. Тогава общият брой на учениците само в този вид учебни заведения е 20 400, почти колкото всички учащи се в днешната шуменска община (ученици и студенти). В онези далечни години над 60 % от децата посещават селски училища. А един учител обучава средно по 24 деца.
Известно е, че Шумен е десетият по население град в страната. По-малко известен е фактът, че десето място по население заема и общината като цяло (област Шумен е на 16-та позиция по този показател). Към 31.12.2009 г. на общинска територия живеят 101 хиляди 597 души или над 52 % от тези в региона, а в града - 86 хиляди 824. На квадратен километър в общината са падат средно по 156 лица (под 58 за областта). В града, като дял, младите до 15 навършени години са 14.4%, а в селата 13.7 на сто. Населението застарява и над 19 % са лица над трудоспособна възраст.
От 2007 г. насам годишно проплакват над 1000 бебета, преимуществено момчета. Такова е съотношението и при тези, които напускат този свят. Не можем и да мечтаем за положителния естествен прираст от преди век. От 1992 г. насам той е отрицателен. Добрата новина е, че равнището му за м. г. (минус 2.6 на хиляда души от населението) е най-благоприятното за последното десетилетие. През м.г. и механичният прираст е отрицателен, вина за което носи „женската" миграция. При мъжете пришълците надхвърлят изселените.
В Шумен работят близо 82 % от лекарите в областта и 78 % от стоматолозите. Осигуреността с висши медицински кадри е по-висока, както от тази за областта, така и от средното за страната равнище. През 2009 г. на един лекар се падат 217 лица (338 за региона и 270 за страната). При специалистите по дентална медицина съотношението е 1239 души на един стоматолог (1848 за областта и 1165 за страната). Към края на 2009 г. общинската здравна мрежа включва пет заведения за болнична и 34 за извънболнична помощ (ДКЦ, лаборатории и др.). Всички те разполагат с общ леглови фонд от 780 легла.
Общият брой на учениците и студентите е близо 20 500. Около 8900 са учащите се в общообразователните училища, а над 3500 в професионалните школа. И почти всички изучават чужди езици.
Днес общината може да се похвали с девет културно - исторически паметници и близо 76 хиляди техни посетители през 2009 година. Годишно се организират 12 културни празника, най-дълголетният от които е Международният театрален фестивал „Друмеви театрални празници - нова българска драма", стартирал през 1966 година. Общинският календар включва и 11 спортни празника, сред които, със своята 40 годишна история, доайен е рали „Стари столици". Градът е побратимен с осем представители на чужди държави.
Началото на промишленото производство се поставя през 1882 г., когато в Шумен се основава първото в страната пивоварно дружество. По-късно се откриват фабрики за спирт, лимонада, обработка на тютюн, мелници, колбасарски, шивашки, обущарски и други работилници.
Днес активните фирми в общината са над 5000 и те съставляват близо 73 % от общия брой за областта като цяло. Дълготрайните активи, с които разполагат са над милиард и 100 милиона лева. Водеща е преработващата промишленост, която формира около 40 % от приходите от дейността на общинската икономика. Стотици са фирмите, развиващи търговска дейност. Преобладаващата част от тях са малки, с персонал до 10 души. Сред традиционните за общината отрасли е и селското стопанство.
През последните осем години заетите в общината нарастват. Този процес е стопиран от световната икономическа криза, засегнала и нашата страна. По разчетни данни, към края на юни 2010 г. наетите по трудово и служебно правоотношение в община Шумен са над 31 хиляди. Тук работят 17 големи предприятия с персонал над 250 души. Стотина са фирмите с наети между 50 и 249 лица. Наетите намаляват, но като цяло, спрямо останалите общини в областта, Шумен е най-слабо повлияна от кризисните процеси. Безработицата е два до два и половина пъти по - ниска от регистрираната за региона. Основните икономически дейности, в които персоналът се свива са ресторантьорство и хотелиерство, туризъм, добивна промишленост, строителство и търговия.
За последните десетина години брутната годишна заплата на наетите лица нараства над два пъти, но все още е под средната за страната. За второто тримесечие на т.г. отчетеното брутно средномесечно заплащане за страната е 640 лева: в обществения сектор 731 лв. и в частния - 605 лв. Разчетните данни за общината са съответно 631 лв. в обществения и 544 лв. в частния сектор.
