Заместник областните управители на област Русе Милена Хинкова и Айлян Карамехмедова почетоха паметта на Апостола на българската свобода. На церемония в двора на СОУ „Васил Левски” те участваха в церемония, посветена на живота и делото му.
Възпитаници на най-голямото училище в региона бяха подготвили програма, свързана със заветите, оставени ни от Апостола. Кратко слово на директора на гимназията Галин Ганчев маркира най-важните моменти в живота на Левски – от приемането на монашеството, през създаването на революционните комитети, до саможертвата му.
В обръщението си към учениците и техните преподаватели заместник областният управител Милена Хинкова припомни завета и мечтата на Левски за чиста и свята република и отбеляза, че наш дълг е да помним образа му, делата му и причината, заради която се е жертвал. В различните етапи на живота ни по различен начин разбираме и откриваме смисъла в действията на Васил Левски, но винаги трябва ги да помним, каза още Хинкова.
Отец Георги от храм "Св. Възнесение" отслужи заупокойна молитва в памет на Апостола. В края на церемонията ученици поднесоха венци от името на областна администрация и на кмета на Русе. Пред паметника на Васил Левски бяха положени десетки цветя в знак на почит.
Малцина от съгражданите ми знаят, че съм роден в Свищов – родният град на много именити българи, като може би най – известния сред тях е Алеко Константинов, на когото свищовлии му лепнали прякора „Щастливеца”, защото винаги крачел по улиците с усмивка на лицето. В една анкета на проф. Иван Шишманов – друг виден свищовлия – на въпроса „Ако бихте желали да имате девиз, кой бихте избрали ?” Алеко отговаря „Свобода, Честност, Любов”. Силно вярвам, че свободата, честността и любовта са трите опори, които крепят събирането ни – било като приятели, семейство, община или държава. Свободата да изразяваш това, което мислиш, не е достатъчна. Не е достатъчна и смелостта да го правиш честно, дори с риск да бъдеш възненавидян. Ако свободата и честността не са съпроводени от любов или уважение към другия, няма как да се получи онова „лепило“, което ни прави общ-ност, общ-ина, общ-ество.
