На 3 декември от 19 часа в зала Филхармония почитателите на класическата музика ще имат възможността да се насладят на брилянтна програма в изпълнение на Русенска филхармония под диригентството на Шиниширо Маруяма от Япония. Ще прозвучи Adagietto от Пета симфония на Густав Малер, Серенада за струнен оркестър на П. И. Чайковски и във втората част на концерта - Първа симфония на Йоханес Брамс.
Както е известно кратката бавна част от Петата симфония на Малер Adagietto става популярна благодарение на филма на Лукино Висконти „Смърт във Венеция” – немалко зрители така и са я запомнили като музика от филма.
Историята на музикалната трактовка на Adagietto започва много преди 1971 година, когато е създаден филма на Висконти. Малер написва музиката през 1901 година и я посвещава на своята бъдеща съпруга Алма Шиндлер – без послание и текст. По свидетелските записки на очевидци, Алма веднага разкрива кодовете на музиката на обяснение в любов и изпраща на Малер бележка, че може да дойде при нея. В наше време тази новела за обяснение в любов е много популярна. Adagietto обаче в годините е звучала по различни поводи – много често и като траурна музика. Adagietto е лирическо интермецо според неговия съвременник-конкурент Рихард Щраус, „Кулинарно-сантиментална музика” е определението на почитателя на Малер Теодор Адорно, а английският авторитет-изследовател на Малер го описва като „инструментална песен без думи”....
Вълшебната Серенада за струнен оркестър е следващата творба в програмата на концерта. Гениалният мелодик П. И. Чайковски пише творбата през есента на 1880 година и я посвещава на композитора и виолончелист Карл Албрехт. Първото изпълнение се е състояло на 18 октомври 1881 година в Санкт Петербург. В тази творба Чайковски се обръща към жанра „серенада” характерен за музиката на 18-ти век. Самият композитор признава, че образец за неговата струнна серенада е музиката на Моцарт. Творбата се състои от четири части – Пиеса във форма на сонатина, Валс, Елегия, Финал с руска тема. Мелодичната и танцувална музика на Серенадата на Чайковски е провокирала световните хореографи Михаил Фокин, Джордж Баланчин, Борис Ейфман, които създават едни от най-красивите балети по музиката Чайковски.
На финала на музикалната вечер меломаните ще се срещнат с великолепната Симфония №1 в до минор оп. 68 на Йоханес Брамс. Брамс споделя, че симфонията, от скици до довършителните щрихи, му отнема двадесет и една години, от 1855 до 1876 г. Премиерното изпълнение на тази симфония е на 4 ноември 1876 г. в Карлсруе, след това във Великото херцогство Баден.
Брамс започва да композира първата си симфония през 1854 г., но голяма част от работата му претърпява радикални промени. Дългият период на композирането на симфонията може да се дължи на два фактора. Първо, Брамс, който е безкрайно самокритичен, унищожава много от ранните си творби. Второ, от него се очаква, че той ще продължи "наследството на Бетовен " и ще създаде симфония, съизмерима по достойнства и интелектуален обхват – очакване, което натоварва Брамс и той го приема като голяма отговорност с оглед на монументална репутацията на Бетовен. В началото, разбира се, Първата симфония на Брамс неизбежно е изследвана и сравнявана с творби на гения Бетовен, но критиците ласкаво я оценяват високо и тази творба се нарежда сред най-бляскавите постижения на световното симфонично творчество.
