Постановъчния екип
Постановъчния екип / Държавна опера Русе
Премиера на историческата опера „Мария Десислава“ ще се състои на 2 август в Русе. Държавна опера – Русе представя творбата на Парашкев Хаджиев (1912-1992), като отбелязва 105 години от рождението и 25 години от смъртта на композитора и 115 години от рождението и 30 години от смъртта на автора на либретото – поета Камен Зидаров (1902-1987). Новата постановка на „МАРИЯ ДЕСИСЛАВА” е поредната работа на наскоро започналия да се изявява като режисьор-постановчик Пламен Бейков. Драматичната история на българската принцеса, пожертвала живота си и любовта си за свободата на Отечеството, той уверено поднася във внушителни със своята психологическа драматургия картини. Смело използвани са и ефектите на киното – мащабни видео-картини илюстрират спомените, мислите и чувствата на героите, като подсилват внушенията на сценичните образи. Режисьорът сам организира и визията на своя спектакъл – сценографията и костюмите в неговите идейни решения излизат от клишираната традиция на стилизилания исторически костюм и на декоративните подробности на реквизитния бит. Строго определени и съответстващи с историческата реалност елементи в костюмите на героите се вписват в изчистените форми на съвременния театрален костюм. „За мен е важна чистата и категорична изява на характерите на историческите личности, описани в тази пиеса. Те са хора като нас – със сърца изплашени, но и втвърдени под напора на предизвикателствата на съдбата, принудени са от историческите обстоятелства да жертват себе си в името на бъдещето. А ние сме тяхното бъдеще.“ – споделя Пламен Бейков. ГЛАВНИТЕ РОЛИ Мария Десислава, негова сестра – Мария ЦВЕТКОВА Мирослав, войвода, доверен човек на Иван Шишман – Петър КОСТОВ, Георги СУЛТАНОВ Мурад I, турски султан – Стоян СТОЯНДЖОВ Хор и оркестър на Държавна опера-Русе Диригент – Владимир БОШНАКОВ Хормайстор – Стелиана ДИМИТРОВА За последен път Русенската опера представя премиера на „Мария Десислава“ на 16 ноември 2012 година като постановката е дело на българския оперен режисьор и педагог проф.Светозар Донев. Диригентът на тази продукция е Иван Кожухаров, а сценограф – художникът Димо Костадинов. На 4 август, петък, от 21 часа Държавна опера-Русе ще представи „Мария Десислава“ на Фестивала „Сцена на вековете“ – Велико Търново. ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА: Операта „МАРИЯ ДЕСИСЛАВА” от Парашкев Хаджиев по либретото на поета и драматурга Камен Зидаров получава своята световна премиера на сцената на Русенската опера през 1978 година. Парашкев Хаджиев написва ролята на Мария Десислава специално за Мария Венцеславова, а ролята на последния български цар от Търновското царство и нейн брат – за съпруга на Венцеславова – баритона Анастас Анастасов. Композиторът бил покорен от красотата на гласа и актьорските умения на русенската певица. Така той решава тя да бъде неговата първа Мария Десислава. МАРИЯ ВЕНЦЕСЛАВОВА е най-ярката сред звездите на Русенската опера в нейния разцвет през 70-те години на 20 век. По това време със своя съпруг, баритона АНАСТАС АНАСТАСОВ, си партнират и оставят незабравимо впечатление в оперните драми „Тоска” (Флория Тоска и барон Скарпия) и „Макбет” (Лейди Макбет и Макбет). Така се случва и с партньорството им в „Мария Десислава”. Те са сред най-забележителните певци в историята на Русенската опера. Родители са на световно известните певци, братята Венцеслав Анастасов (баритон) и Орлин Анастасов (бас). Премиерата на операта „Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев се състояла на 23 март 1978 година в рамките на фестивала Мартенски музикални дни. Диригент е Ромео Райчев, а режисьор – Аврам Георгиев. В главните роли са: Анастас АНАСТАСОВ, Мария ВЕНЦЕСЛАВОВА, Иван КОНСУЛОВ и Стефан ДИМИТРОВ. ИСТОРИЯ НА ГЛАВНАТА ГЕРОИНЯ: Мария Десислава е името, което Камен Зидаров (1902-1987) дава на главната героиня в пиесата си „Иван Шишман” (1959). Историческата личност носи името Кера Тамара. Познат е дори нейният лик от страниците на Лондонското евангелие, където тя е изобразена редом до първия си съпруг сред цялото царско семейство. КЕРА ТАМАРА е дъщеря на българския цар Иван Александър от първия му брак с царица Теодора. През 1371 г. Кера Тамара, прочута с необичайната си хубост вече е вдовица. Това е и годината, в която се възцарява братът на Кера Тамара, Иван Шишман. Тогава в Търново пристига делегация на турския султан Мурад I, за да уреди отношенията с новия цар. Султанът, който знае за красотата на Кера Тамара, я пожелава за своя съпруга като залог за мира между двете страни. Цар Иван Шишман успява да отклони искането му. Седем години по-късно, през 1378 г. той взема тежкото решение. Кера Тамара сключва официален династичен брак и е изпратена в харема на султана. Като негова законна негова съпруга, тя осигурява още години на мир за Търновското царство. Търновград пада през 1393 година под напора на новия султан – Баязид І, а цар Иван Шишман е обезглавен от него на 3 юни 1395 г. пред Никополската крепост – последната крепост, от която той е водил отчаяната си съпротива. Кера Тамара, дори и като султанска съпруга, запазва християнската си вяра. Още тогава българският народ оценява саможертвата на българската принцеса Кера Тамара и я възпява в песни.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Русе