Учени от 20 университета и научно-изследователски центъра от България, Русия, Израел, Сърбия и Украйна се включват в деветото издание на Арнаудовите четения в Русенския университет.
Форумът започна с приветствие на ректора на висшето училище, чл.-кор. проф. Христо Белоев. С думи на благодарност към организаторите през всички години, в които се провеждат Арнаудовите четения, той се обърна към гостите и участниците. Вече две десетилетия университетът е домакин на събитието, което събира учени-изследователи на наследството на русенеца акад. Михаил Арнаудов.
„С провеждането на всяко следващо издание на Арнаудовите четения продължаваме да изграждаме образа на нашия именит съгражданин. Ако можем да си пожелаем нещо, свързано с работата ни, то е да съсредоточим усилията си и да градим един свят, свят на нов хуманизъм“, обърна се към аудиторията доц. д-р Руси Русев, ръководител на Научния център по фолклор и литература „Св. Димитър Басарбовски" към Русенския университет.
Първият пленарен доклад изнесе чл.-кор. проф. д.ф.н. Стоян Буров от Великотърновския университет. Той открои съществени тенденции и промени в съвременната българска граматика. Проф. д.ф.н. Албена Георгиева (Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН) представи второто пленарно изложение, озаглавено „Професия разказвач: Пресила Хау“.
90-те участници във форума ще дискутират в няколко тематични области: „Фолклор и етнология", „Литературознание", „Езикознание" и „Михаил Арнаудов – личност, творчество, идеи". Така деветото издание на традиционната конференция утвърждава родното място на акад. Михаил Арнаудов като привлекателен хуманитаристичен център за научни работници и изследователи в сферата на етнологията и фолклористиката, на литературознанието и лингвистичната проблематика.
