От 2 до 7 август за 9-ти пореден път международната екстремна надпревара Six Days Crazy Job ще събере световният ендуро елит край Енина, Казанлък. Участие в състезанието ще вземат близо 70 пилоти от България, Австрия, Германия, Австралия и други, а организаторите от мотоклуб Crazy Job обещават поредното приключение с много адреналин и приятни емоции.
Надпреварата е единствена по рода си у нас с такъв формат: тя се провежда в 6 дни, като започва с атрактивен пролог, който ще се състои на затворено трасе край село Енина. Следват четири дни навигация, през които в рамките на 700 км изключително трудно ендуро, трябва да си едновременно най-бърз и да опазиш мотоциклета си без повреди. Първите два дни на Six Days Crazy Job са и част от единственото републиканско първенство по ендуро – BG-X Ендуро шампионата. Състезателите са разделени в следните класове: Мотоциклети „Ескперт“, Мотоциклети „Експерт Тийм“ (отборът е от двама души), Мотоциклети „Стандарт“ – Сингъл, Мотоциклети „Стандарт-Тийм“, АТВ, „Жени“, Сеньор 45+.
Заявки за участие в Six Days Crazy Job са подали някои от най-известните имена в екстремното ендуро, които вече са печелели шестдневката като БенджаминДизел (Австрия), Шейн Мос (Австралия), Пол Шранк (Австрия), Манфред Каргъл (Германия). Повечето от тях са измежду първите 30 на престижното хард-ендуро Red Bull Romaniacs. Те обаче ще срещнат сериозната конкуренция на българските надежди, които с успешното си представяне в Erzbergrodeo доказаха, че по нищо не отстъпват както по опит, така и по качества на големите звезди. А там 17-годишният Теодор Кабакчиев (KTM) постигна най-големия успех за България, класирайки се на 26-то място. Младият талант от Габрово е в много добра форма и спечели всички състезания от BG-X Ендуро шампионата, в които е участвал до момента, пропускайки само надпреварата в Елин Пелин заради участие в кръг от източноевропейското по екстрийм ендуро в Турция. Заради това Кабакчиев е на второ място в клас „Експерт“ със 197 т. На първо място в момента е Искрен Генов (Gas gas) – 209 т., а трети Илиян Кузманов (Sherco) – 158 т., следван от Десислав Цеков (KTM) – 150 т. Топ 5 допълва Михаил Митов (KTM, 109 т.), който обаче вече е печелил Six Days Crazy Job и нищо чудно да повтори този успех и през 2015-та.
В това изпитание за духа и тялото ще се включи и русенският тим “Ендуро Русе“ с капитан Димитър Денев. Що е то ендуро и как променя живота този екстремен спорт, се опитахме да разберем от един кратък разговор с Денев.
Г-н Денев, предстои едно тежко състезание, отборът готов ли е?
Ами отборът е налице, с натрупан опит и много по-спокоен от предишни години. Бих казал, че подготовката я извършихме между другото, явно рутината си казва думата
Как оценявате конкуренцията?
Много силна конкуренция. Това е едно международно състезание, което е много популярно в Австрия и Германия. В последните години стана популярно и в Източна Европа-говоря за Чехия, Полша, Словения, а традиционно има участници и от Австралия и Нова Зеландия. Хора, които са много подготвени, много мотивирани, с много опит не само в ендурото, а и мястото, където ще се провежда състезанието.
Какво всъщност означава „ендуро“?
Ендуро идва от endurance, което означава „издържливост“. Всъщност това е един особен вид мотоциклетизъм, при който се изпитват пределите на техниката и човека. Кара се в пресечена местност, не на мото писта кросова, където се въртят обиколки по определен релеф. Състезанията се провеждат в гористи, планински местности, различен терен, кал, камъни дерета, реки. Има комплексни елементи от рали част, която е скоростна, през типично горско каране с прескачане на дървета, каране по горски пътеки със спускания и изкачвания. В последните години много често се набляга на т.тар. „траялска част“ камъни, дерета, общо взето бавно и спънато каране, доста технично. Поради тази причина състезателите по ендуро са комплексни състезатели и мото кроса е само част от подготовката.
Кога се запали по този спорт и от кога го практикувате?
По мотоциклетите съм запален от невръстна възраст. А по този тип конкретно мотоциклетизъм от 2010 г. Това е всъщност една стара моя мечта, но ме беше страх дотогава. Имах много големи притеснения и страх от високи мотори. Това си има предистория, но тогава успях да преодолея страха и вярвайки на отзивите на мои приятели и колеги, качих се на такъв мотор и изгубих интерес към шосейния мотоциклетизъм. На този етап цялото ми същество е насочено към ендурото.
Казвате страх, но какво Ви помогна да преодолеете този страх и на какво Ви научи този спорт“ Че всеки страх може да бъде победен, а всеки проблем решен?
Страхът беше породен преди много години. Аз счупих два прешлена на гръбнака след парашутен скок, бях на 19 години. При едно посещение при мои приятели, те извадиха един кросов мотор и въпреки техните предупреждения, че моторът е тежък и мощен аз подходих с леко пренебрежение. При подаването на газ той изправи предната си гума и в този момент аз бях скован от страх и си представих как падам по гръб и отново лежа неподвижен, прикован към леглото. Незнам какво направих, някакъв инстинкт, върнах мотора на земята и много разтреперан успях да сляза от мотора. Това ме накара дълго време да не поглеждам към мотори по-високи от 50 см. Може би опита през годините, интереса към нещо ново, насищането с преживяванията и емоциите от шосейния мотоциклетизъм. В същото време нуждата от адреналин и ясната оценка, че адреналина, който може да си доставиш на шосето е по-рисков, ме насочиха към ендурото.
По-рисков ли е шосейният мотоциклетизъм?
Да. Там са необходими много по-високи скорости за да качиш адреналина. На шосето е по-опасно и аз приключих с „пистарския“ мотоциклетизъм, когато разбрах, че има ситуации в които не владея напълно себе си и машината. Сега в момента въпреки тежките трасета и етапи от състезанията, въпреки че след края на всеки ендуро ден се чувствам смазан физически и възстановен психически, травмите, които мога да получа са навяхвания изкълчвания, синина, недай Боже счупване, но не и смърт.
Какво Ви дава и какво Ви взема този спорт?
Дава ми изключително много положителни емоции, физическа кондиция, нещо, за което да се боря, цел. Целта ми е да бъда по-добър във всяко следващо състезания. Аз съм с ясната идея, че има много по-млади и подготвени състезатели, и аз ходя на състезание първо за да се видя с приятели, второ за да карам любимия си мотоциклет и на трето място за да видя дали съм малко по-добър от себе си в сравнение с преди.
Завързват ли се много приятелства покрай този вид спорт? Не сте ли все пак конкуренти?
Изключително мъжки, истински и силни приятелства. Там няма лъжи, хитрост, лукавство, напротив. Самите правила на спорта стимулират изграждането на истински мъжки отношения, имам предвид, че дори е прието, че ако случайно попаднеш на свой колега в беда и спреш да му помогнеш, времето което си изгубил се изважда от резултата. В гората нещата са истински.
Човек пристрастява ли се към нуждата да си вдига адреналина?
Незнам как е при другите хора, но аз определено се усещам, че съм пристрастен към дозата си адреналин, която трябва да взема в събота и неделя. Но пък това ме прави много спокоен през работната седмица. Много от колегите ми споделят същото. Имайте предвид, че ендуристите са една представителна извадка от по-добрата част на обществото. Там има зъболекари, хирурзи, бизнесмени, спортисти, различни хора с различни професии, но с едно общо достойнство-това, че са истински мъже. Много мои колеги ми споделят, че се успокояват и са много добре настроени през седмицата.
Какво си пожелаваш за състезанието, което предстои?
То е шестдневно, изключително тежко. Така че си пожелавам на шестия ден да съм жив и относително здрав, мотора ми да има завършен вид и да успея да се класирам от средата нагоре.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
