Има групи и изпълнители с толкова мощно присъствие, че на колкото и голяма сцена да стъпят, тя се усеща изпълнена. Има и такива изпълнители, които колкото и огромна публика да имат, умеят да я прегърнат без дори да слизат от сцената.
Такива са Innerglow - изпълват както сцените на култови столични барове, така и тази на „Евровизия“. И ако песенният конкурс ги направи по-разпознаваеми за по-широката публика, то музикантите остават скромни в претенциите си за популярност. Наблягат на това да продължат да градят добра връзка с лоялните си фенове. И им се доверяват.
Доверяват им се и за последната си песен, която на практика е приета от техните почитатели дори още преди да бъде официално издадена. От скоро Amusing уou e вече факт, но феновете на Тодор Ковачев (вокали/клавирни/китара), Матей Христосков (ударни), Петър Желев (китара) и Боян Петков (бас) отдавна си я припяват.
Как става така? Питаме Тодор Ковачев, вокалистът на Innerglow, който има много какво да ни каже за вярата в публиката, за начина, по който тя интерпретира песните им, за отдадеността, компромисите и споделената енергия.
Нека започнем направо с новата ви песен Amusing you. Страхотен текст! Тя носи емоцията на любов, която ранява, но сме пристрастени да се връщаме за още. Как се роди идеята за нея и първо думите ли дойдоха или първо мелодията?
Ти хубаво я описа и се радваме как и самите слушатели я описват и тълкуват. Винаги се оказва, че аудиторията по някакъв начин намира по-смислени и по-вдъхновяващи обяснения за всичко, което правим.
Песента мисля, че се зароди преди няколко месеца като първоначална идея, още преди началото на тази година. Но може би последните два месеца вече наистина ускорихме процеса по направата ѝ. Това, което ускори процеса беше, че я изпълнихме съвсем експериментално на нашия предходен концерт в София, който беше в един бар през февруари. Решихме просто да тестваме пред публиката една съвсем нова песен без предупреждение, без никакви обяснения, тя и не беше още в готов вид. За музикантите често това е голям проблем, когато трябва да представят нещо, което не е напълно готово и имат големи задръжки. Но ние все пак преглътнахме това нещо, изсвирихме я и хората толкова я харесаха. После само за тази песен ни говореха. Всички ни питаха кога ще я издадем. Казаха, че си звучи съвсем готова и че имаме уникална нова посока.
Ние бяхме приятно изненадани от тази реакция и си казахме „добре“. Значи наистина трябва да я направим и това трябва да е следващата ни песен. И се заехме много сериозно да запишем всичко, да довършим текста, защото той беше безкрайно неготов тогава. И от там нататък ни отне още два месеца, но я направихме. И хубавото беше, че когато я издадохме в средата на април, хората, които ни слушат, вече реално я знаеха, бяха запознати, бяха подготвени и си знаеха, че това е нещо, което много харесват. А и ние знаехме, че това е песен, която вече е одобрена от нашата публика. Ние много уважаваме мнението на публиката, ценим го и знаем, че можем да разчитаме на него.
А кой даде идеята за по-тежкото звучене?
То си възникна от цялата група. Това определено не беше моята идея, когато първоначално правех песента. Аз измислих начален текст, куплет, припев. Но тя си върви по-лирично, по-блусарски. А по-тежката последна част дойде, когато я засвирихме цялата група и когато искахме някаква кулминация да се случи. Петър на китарата засвири един тежък риф, от който от там нататък естествено си дойдоха по-яките барабани, басът също дисторжън засвири. И на мен естествено ми дойде едно по-тежко, по-метълско пеене, което да допълни самата част. Така че, много естествено стана и е хубавото, че дойде от всички нас. И това беше най-ценното.
И това мисля, че цялостно най-ценното в нашите песни е, че те винаги по някакъв начин възникват колективно и всеки от групата после си ги чувства като свои.
Жестоко звучи, наистина и си личи добрата спойка на екипа. Във видеото виждаме и жива публика. Това ваши фенове ли са и кой даде идеята за клипа?
Да, това беше наша идея да вкараме още повече нашите слушатели и хората, които най-много ни подкрепят на всички концерти, да ги вкараме още повече в процеса. Ние знаехме вече, че ѝ харесват песента, бяха я чували. И затова измислихме тази идея да заснемем едно видео, което е простичко като концепция, но много емоционално и за нас самите, и за хората, които се включиха. Видеото наистина пресъздава концертна обстановка. А обикновено, като се снимат музикални клипове, те са с друга идея, няма истинска концертна енергия, дори да включват изпълнение на песента.
Докато тук предложихме на хората да се включат. Включи дори по-голям брой, отколкото ние очаквахме. Но успяхме да ги съберем в студиото, в което заснемахме. И стана нещо много съкровено и за нас, и за тях. После бяхме много щастливи, че така се чувстваме още по-близки с хората, които ни подкрепят.
Скоро ще се навършат 10 години от издаването на първото ви парче, ако смятам правилно. Разкажи ни за пътя ви от After you до Amusing you.
Да, май ще станат 10 години. 2016 или 2017 г. беше тази първа песен? Нещо такова. Говорили сме си да отпразнуваме тези 10 години по някакъв начин. Макар че още не сме измислили по какъв. И наистина ми се струва хем много далечен този период на първата песен, хем всъщност не усетихме кога минаха тези години. В началото беше много различно, даже когато записвахме After You не бяхме още във пълен състав, нямахме цялостна група, бяхме само аз и тогавашният ни басист Иван Даскалов, с когото заедно направихме групата. Аз записвах китарите, после се появиха Матей и Петър, за да станем цяла група и реално да можем да засвирим тези песни на живо. И наистина беше толкова различно и като се сетя по какъв начин сме записвали и по какъв начин правихме видеото... Беше на много начално ниво, което е нормално за нова група. Важното е, че от тогава досега сме заедно с Матей и с Петър и успяхме да направим доста неща, да изградим общност около нас и постоянно да имаме такива цени преживявания заедно с публиката, която чувстваме много близка. Така че, наистина безкрайно ценно е това, което ни се случи през това десетилетие и напълно оценяваме всяко следващо преживяване с хората около нас.
Знаем колко много енергия влагаш във вашата музика и изобщо в изграждането на Innerglow. Отделно се занимаваш и със спортна журналистика. Успяваш ли с толкова много ангажименти да балансираш между тях и личния живот? И доволен ли на 100% винаги, тоест да знаеш, че не правиш компромиси в никоя посока.
Да, разбира се. Аз се смятам за щастливец, защото имам не една, а две професии, които си обичам. И двете са еднакво ангажиращи, но тъй като ги чувствам много близки, успявам някак да балансирам вече доста години. Естествено, понякога има трудни периоди, понякога съм недоволен от някои неща, нямам много време за сън и трябва да се правят и компромиси в много посоки, включително в личния живот. Но напълно си заслужава.
Ние всички от групата имаме и други професии, освен музиката и това, че успяваме да съвместяваме, показва, че сме отдадени и че това, което правим, не е самоцелно. Ясно е, че не го правим за пари. Ясно е, че го чувстваме като нещо, което е и наше призвание, и наша страст, и наша любов. И няма как да се откажем от него, каквото и да става. Няма как, а и не искаме да се откажем и от другите си професии. Ясно е, че музикант в България, и с авторска музика, не е лесно да се занимава и да се издържа, трябват ни други професии.
Но същевременно, когато правим неща, които обичаме, като другите си професии, винаги е по-лесно, защото страстта ни е в нашите ежедневни дейности. И това го прави възможно.
Идват топлите дни от годината, а скоро и твоят рожден ден. Знаем, че ще поставиш начало на морските ви участия във Варна. Какво да очакват феновете през лятото?
Да, във Варна на 9 май ще направим страхотно парти заедно с диджейките от Wonder Girls Night, които правят жестоки рок-партита с много хубав плейлист. За щастие ние имаме възможност да се включим към тях с един сет жива музика и така да допълним партито. Това го изпробахме вече в Пловдив пред над 500 души и се получи страхотно. А сега във Варна също обещава да е много грандиозно и това, че се пада на рождения ми ден е още по-хубаво, че ще мога да го отпразнувам със свирене и с групата.
Също така, оттам нататък, вече ние се замисляме за изяви през лятото на открити сцени. Като гвоздей в програмата отсега мога да изтъкна Hills of Rock. Ще участваме в този толкова любим за нас фестивал в Пловдив, който толкова се разрасна в последните години. Ние ще сме в първия ден – на 24 юли. Ще имаме възможност да слушаме след това Мерилин Менсън на голямата сцена. И настина ще е нещо страхотно и смятам, че ще можем да представим и още нови неща до тогава, както и някои вече добре познати на нашите слушатели песни. Така че, се готвим от сега и за Hills, и за други събития на открито, които лека полека ще разкриваме. Но обещавам да бъде хубаво лято. Това е може би любимият ни концертен период от годината, защото има наистина много фестивали и все повече възможности за свирене на открито.
Какво си пожелаваш за личния си празник?
Пожелавам си да продължаваме да правим смислени неща заедно с групата, в които и слушателите ни намират смисъл, а и ние самите, както естествено да намирам още много смисъл и в личен план и във всичко останало, с което се занимавам. И да имам енергия да продължавам да го правя на 100%. Това мисля, че би било най-ценното и определено би ме направил щастлив. Така че, за сега това е.
Това е доста успешна година за вас, като имаме предвид и "Евровизия", и сега новата песен и овациите около нея. Чувствате ли се все по-разпознавани
„Евровизия“ беше страхотно изживяване и ми свърза с много нови хора. Доколко сме разпознавани? Да, има хора, които ни познават и те са немалко. Все пак ние свирим такава музика, която не е комерсиална за България и алтернативната сцена има своите ограничения на един малък пазар, какъвто е българският. Но пак ние за това го чувстваме като нещо много ценно – това, че успяваме с тази музика да съществуваме на българската сцена по смислен начин. Определено сме много далеч от това да се чувстваме много разпознаваеми или каквото и да е нещо, свързано с някаква звездна слава или нещо такова. Нищо подобно!
По-скоро това, което чувстваме като важно е, че хората, които ни следват, колкото и да са, те наистина са много въвлечени, много са близки до процесите и до всичко, което правим. Това е по-важно, да си изградим наша общност. Чувстваме, че сме го направили и това е по-важно, отколкото да сме широко разпознаваеми за някаква гигантска бройка хора. И все повече се убеждаваме в това нещо, откакто съществува и Innerglow.
Никога не сме правили компромис с това да гоним тенденции и изобщо представи кое е комерсиално и кое би било успешно в България. Все пак имаме достатъчно независимост да правим каквото на нас ни харесва и да сме искрени в него. Публиката винаги го усеща и смятам, че който досега ни е харесвал и е станал част от нашето слушателско семейство, е оценил именно нашата искреност и неподправеност, и това, че не се съобразяваме с никакви външни фактори.
Вие каните млади, изгряващи изпълнители, като подкрепяте именно тази алтернативна сцена. Вашият творчески път така ли започна?
Да, със сигурност много хора са ни подкрепяли през годините. Като започнем от група „Остава“, от Георги Георгиев, китаристът на „Остава“, който ни подаде ръка още преди да бъдем група, още в годините на After you, за които вече споменахме. Още тогава с неговия лейбъл много ни помогна и повярва в нас и в това, което беше още само на ниво концепция. Но оттам нататък много, много хора са ни помогнали с нещо малко или с нещо много значимо по някакъв начин малко повече да ни популяризира, малко повече да ни вдъхне кураж и самочувствие, че това, което правим има потенциал, има смисъл.
И най-добрият начин ние да им се отблагодарим на тези хора е да го предадем нататък към по-млади изпълнители и към по-нови групи от нас. Често това, че те са по-нови, изобщо не означава, че са прохождащи или правят нещо по-малко от нас. Напротив, има страхотни групи, които се появиха след нас и ни впечатляват много. Мисля, че българската музика лека-полека се развива по смислен път и се появяват повече качествени неща.
При нас на рок сцената сме се убедили, че не бива да има съревнование. Всеки изпълнител може да бъде полезен на цялата сцена, ако привлече повече хора към себе си и към своята музика. Това си е колективно дело, при което всички сме в един отбор.
Знаем, че имате международни изяви. Растат ли плановете в тази посока?
Разбира се, че винаги имаме някакви идеи за това нещо. Няколко пъти имахме шанса да излезем извън България да свирим. Беше прекрасно! Надявам се и в бъдеще да можем. Ще видим доколко са осъществими идеите ни в тази посока.
Трудно е да се уреди участие извън България, което да е наистина смислено, а не просто да отидеш някъде еднократно и след това да изчезнеш завинаги оттам, но има варианти. Ще действаме в тази посока и се надявам да можем да съобщим скоро новина и в това отношение.
