Акад. Георги Марков представя в Русе новата си книга
Акад. Георги Марков представя в Русе новата си книга / Dariknews.bg

„България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911-1913 г.“ е новата книга, която авторът, акад. Георги Марков, и директорът на издателство „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски представят днес в Русенския университет, от 11.00 ч. в Аула 2.101 на Учебен корпус 2.

Акад. Георги Марков е директор на Института по история към БАН от 1993 г. През 80-те години е специализирал в Института за европейска история в гр. Майнц, ГФР. Акад. Марков е известен с това, че не е сред типичните кабинетни учени, които работят само в библиотеки и архиви. Той е поел за себе си мисията на просветител и разпространител на историческите знания. Затова представя книгите си, като посещава много градове и места, хранилища на историческата памет. Среща се не само със специалисти, а търси контакти с младите хора, за да пробуди интереса им към значимите исторически факти и събития.

Новата му книга е илюстрирана от художника Жеко Алексиев и съдържа комплект от карти на бойните действия. Тя е посветена на стогодишнината от Балканската война и според автора разказва истината за нея. Годишнината е повод „да се върнем във времето, когато светът е учуден от дързостта на българите да се изправят срещу една империя, разпростряла се на три континента“. „Само за три седмици – казва авторът – те се озовават на 40 км. пред Златния рог в името на събирането им „под обща държавна стряха“. „Разплатата с вековния враг“ е толкова изненадваща, че дори специалистите по Ориента не могат да схванат силата на освободителната мисия спрямо „поробените братя отвъд Странджа, Родопите и Рила“ – коментира акад. Марков.

Книгата излага цялостно стратегията, политиката, дипломацията и народопсихологията, проявени в тези важни събития, съхранени в родовата ни памет. В труда са осветлени чрез документи от български и чужди архивохранилища ходовете на голямата политика на Великите сили, непримиримите съперничества и противоречия между балканските съюзници за разпределението на дяловете от „Османското наследство“, които пораждат в крайна сметка  следващата Втора балканска война.