От Дарик родителите на първата в света жена, родила след като е оперирана от рак на шийката на матката, научили, че Мария е и първата в Източна Европа, при която хирургичната интервенция е извършена с робота „Да Винчи".
Това разказа бабата на едноседмичната Станислава Минка Христова.
Момиченцето и майката още са в болницата в Плевен, то наддава, Мария се възстановява, само има температура, споделя с лека тревога, но повече гордост бабата.
....Как да кажа, всички сме ужасно щастливи, татко Данчо, Мимето е най-щастлива, макар че след секциото много сълзи изрева. Мислехме, че има бъбречна криза, като я карахме към Плевен. По пътя разбрах, по някои признаци, че раждането е започнало, но не можех да й кажа. Много я е боляло, голямо геройство. Сестра й много се радва също, тя има три момчета, за третото се надяваха да е момиченце. Аз също много съм щастлива, чакам да си го ползвам като моделче. Пък и аз първа го видях, харесах си го, нашето гардже е най-хубаво.
- Синеочка ли е?
- То първия път беше със залепнали очи, първия ден през тръба дишаше, на втория ден самичка. 1,200 кг. нямаше сега наддава вчера Мимето каза, че наддало с 40 грама за 2 дена. Трябва да стане 2 кг или 2,200 кг., за да го изпишат.
Цялата сплотена фамилия е до Мария по време на всичките перипетии, пред които преминава. А те не са малко. Още на 18 години е оперирана от киста в яйчника, част от самия яйчник е отстранена, както и тръбите, това означава бременност единствено чрез способа ин витро. Тази процедура започва през 2010 г., когато вече е на 30 години и решават с любимия й Йордан да имат рожба. При рутинно изследване откриват ракови клетки.
......Лекарят казал: отстраняваме матката, яйчниците, всичко. Шок и ужас последвал и то е нормално, защото всяка млада жена, която е решила да има детенце, така ще реагира. Разплакала се е. Може би заради бурната реакция лекаря се обадил веднага на проф. Горчев. Отидохме при него двете, за преглед при него се чака повече от месец, нас ни прие няколко дни след консултацията във Варна, влязохме в 7 часа вечерта. Каза че има начин да се запази матката при желание за дете, няма сигурно, но има вероятност да забременее по-нататък
Едновременно казахме „Да". Аз знаех колко много иска дете.
Операцията е след няколко дни, проф. Горчев не казва на роднините, че за пръв път в Източна Европа ще оперира с робота „Да Винчи".
....Аз не знаех, че ще бъде с робот и Мария не знаеше.
От Дарик разбрахме на следващия ден, мой познат ми се обади и ме пита, за Мария ли говорят по радиото за операция с робот. Викам аз не знам за робот.
Докторът ни го е спестил, за да не се стресираме. Това е първата в Източна Европа подобна операция, в Швеция само е имало. Всъщност това беше шансът на Мария, после четох в пъти като прецизност е по-добра операцията с робота „Да Винчи", отколкото с човешка ръка. Вероятно това я спаси и да няма рецидив,всеки месец на преглед беше да няма нови ракови клетки. Това я спаси. Не се наложи и лъчетерапия, подготвяли са я за това, изместили яйчника по-нагоре, целта е била да се пази при лъчетерапия, за да произвежда яйцеклетки. И химиотерапия не са наложи
Грижите около възстановяването на Мария поема Йордан, той е до нея в болничната стая - не спира да го хвали тъщата. Другият важен мъж в живота на една жена - баща й - е плътно до нея при следващото изпитание, тъй като Йордан работи в чужбина по това време. Първите месеци от бременността Мария трябва да лежи.
.....Почти обездвижена беше до края на април, само 4-5 крачки до тоалетната беше позволено да прави. И понеже моята работа не позволява в този период да отсъствам, баща й ходеше всеки ден на обяд да й сервира, като се нахрани да й отсервира, вода сок до шкафчето. Тежко беше и за нас, ходим на работа, която не е лека, но си заслужаваше целта. Тя си е наше дете, всеки иска детето му да е доволно и щастливо
Задружната фамилия е изключителна благодарна на д-р Горчев и всички медицински лица, ангажирани с грижи около Мария. Наясно са обаче, че и моралната подкрепа на самите тях е била много важна, както и огромното желание на разградчанката да има дете. Мария работи в счетоводната къща на майка си, но е известна в родния си град най-вече с шофьорските си умения. В традиционните Дамски ралита около Осми март синеоката красавица е винаги на почетната стълбица, нямаше я само тази година, беше сред зрителите, защото вече е носела под сърцето си Станислава.
...Бебчето.. новините засега са добри - диша, наддава по мъничко, борбено трябва да е, капанска жилка има, мъничко от мене и майка си, ако има, ще има късмет да живее.
Чуйте още от прикачения звуков файл.
