Къде гълъбите са земеделска култура, а не птици, ще разберете, ако чуете прикачения звуков файл. Репортажът е от едно разградско село, едно от малкото, където живеят хърцои. Версиите за името на етническата група са няколко: от старобългарското божество на слънцето Хърс, от Владимир Расате или просто от арабската дума „кър" - поляна.
Хърцои живеят в няколко села в Русенско и Разградско. За тях разказват в звуковия файл „Костанските баби и невести" - фолклорна група от село Костанденец.
„Дубре дошъл, утде идиш, какви ора сте, какви ора имаш, братя, сестри имаш ли, дича имаш ли, тейку ти жиу лий, майка ти жиуа лий, ей такива работи.
Така посрещат гости хърцоите от Костанденец - разказва 73-годишната Пенка Василева. Тя е била учителка по български език в първото закрито след 10 ноември училище в област Разград. Помни, че в Костанденец са живели 3400 души, сега са 400. Постепенно се изнесли към Разград и Русе, че и по-надалеч. Пристигнали обаче нови - англичани, шотландци и белгийци. Разбират се с жестове, хърцойският диалект идва труден за чужденците.
На свако гаго се казва, на прасе гуси, на волове - олюве, има такъв анекдот дори, който се разказва за несвършена работа
Още непознати думи добавят певиците от фолклорната формация „Костански баби и невести". Преди години в местния женски хор имало 75 певици, сега са 11, те една през друга обясняват хърцойските думи. Гълъби е една от първите, това е царевица на хърцойски. После атель, басамаци, пищник, вараш, лингерь...
Стигаме и до кухнята, в Костанденец приготвят два вида баница, една от друга по-вкусни. Оказва се, че да направиш дулангач и плакета не е толкова лесна работа.
Преди да запеят и докато обличат носиите си „Костанските баби и невести" разказват и за типичното за хърцоите облекло. Женската носия е шарена, но преобладава оранжевият цвят. Научаваме, че е имало ризи за хорото и за месечния цикъл. Забрадката се казва баруш, а носията - кърлянка.
