Антична работилница в Каменово е изнасяла продукция към Италия

АРХИВ
АРХИВ / Дилен Дилов
С нови разкрития приключиха археологическите проучвания в кубратското село Каменово. Това съобщи праисторикът Дилен Дилов от разградския музей, който е заместник-ръководител на проучванията. Той уточни, че тазгодишните разкопки са били от 16 септември до началото на октомври.

Пети археологически сезон на обекта в разкритите преди години кремъчна работилница и некропол в двора на закритото училище в Каменово е работил екип с научни ръководители доц.д-р Явор Бояджиев от НАИ при БАН и Димитър Чернаков от РИМ - Русе, както и археологът д-р Алета Гуадели, специалист по кремъците. Финансирането на разкопките е било изцяло от Министерството на културата.

В работата си на терена археолозите са разкрили останки от две нови погребения, които датират от 4500 - 4200 година пр.Хр. Единият гроб е детски, а другият на пораснало момиче, като върху него са намерени ситни мъниста от зелен минерал с много фина изработка. Дилов обясни, че с тези две погребения за петте години теренна работа в некропола са регистрирани общо 20 халколитни гроба. По думите му те са строго подредени в редове, но значението на начина на позиционирането им седем хилядолетия по-късно все още остава неясно за археолозите.

Паралелно с некропола екипът от археолози проучва и работилницата за кремъчни сечива в двора на бившето училище в Каменово. При разкопките са открити повече от 3 000 кремъци, като с тях броят на установените през всичките тези години кремъчни отломъци надвишава 100 000.

Работата в кремъчната работилница, датирана от халколитната епоха - V хил. год. пр. Хр. наподобява манифактура, а продукцията е разпространявана из целия Балканския полуостров, включително към Украйна и Италия, коментира доц.д-р Явор Бояджиев. Той изрази надежда, че проучванията на халколитния обект в Каменово ще продължат и догодина, като площта за изследване ще се разшири.

Целта пред екипа е установяването на места за конкретни дейности в кремъчната работилница. Ако успеем да възстановим целия производствен процес, това ще бъде изключително ценно, това е смисълът на работата ни, допълни доц.д-р Бояджиев.