Близо 1000 пловдивчани празнуват своя имен ден днес. Това съобщи за Дарик, Людмила Узунова от общинския отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване”. Повод да почерпят имат мъжете с имена Спас (511), Сотир(77) и Спасимир (50). Най-многобройни са именничките в Пловдив, кръстени Спаска (252) и Спасимира (19). Едва 4 са пловдивчанките, носещи името Спасена.
Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, точно четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росенови ливади.
Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен. Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.
