Панихида в памет на жертвите на комунистическия терор ще бъде отслужена днес в Панагюрище, съобщават организаторите. Мястото на събитието е храма „Св. Въведение Богородично“ от 17 часа. Инициаторите са категорични, че събитието по никакъв начин не е обвързано с политически партии. То се провежда за втора година, като миналата в църковната служба бяха изброени имената на 48 местни личности, смятани за жертви на комунистическия режим.
Сред тях е ген. Иван Дипчев, първородният син на Райна Княгиня, арестуван след Деветосептемврийския преврат и осъден на доживотен затвор. Починал на 30 март 1954 г. в затвора в Ловеч. В списъка е и подп. Владимир Дипчев, третия син на знаменоската. След идването на комунистическия режим през 1944 г. той изчезва безследно, а по-късно убит като бивш офицер. И до днес не се знае къде е гробът му.
Историята разказва, че само между Девети септември и 30 ноември 1944 г. в Панагюрско са избити повече от 50 души. Много от тях се водят безследно изчезнали, а наследниците им никога не получават вест за тях. Малцина от изчезналите са съдени „неприсъствено“ половин година по-късно от Народния съд, без никаква възможност за защита от близките им. Целта на тези присъди е била да се оправдаят вече извършените убийства.
В следващите години десетки жители на Панагюрско намират смъртта си в затвори и лагери. Други се завръщат, но умират дни след това от преживените мъчения. Единиците оцелели никога нямат живот като другите заради клеймото „неблагонадеждни“.
Сред тях е ген. Иван Дипчев, първородният син на Райна Княгиня, арестуван след Деветосептемврийския преврат и осъден на доживотен затвор. Починал на 30 март 1954 г. в затвора в Ловеч. В списъка е и подп. Владимир Дипчев, третия син на знаменоската. След идването на комунистическия режим през 1944 г. той изчезва безследно, а по-късно убит като бивш офицер. И до днес не се знае къде е гробът му.
Историята разказва, че само между Девети септември и 30 ноември 1944 г. в Панагюрско са избити повече от 50 души. Много от тях се водят безследно изчезнали, а наследниците им никога не получават вест за тях. Малцина от изчезналите са съдени „неприсъствено“ половин година по-късно от Народния съд, без никаква възможност за защита от близките им. Целта на тези присъди е била да се оправдаят вече извършените убийства.
В следващите години десетки жители на Панагюрско намират смъртта си в затвори и лагери. Други се завръщат, но умират дни след това от преживените мъчения. Единиците оцелели никога нямат живот като другите заради клеймото „неблагонадеждни“.
