Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден.
Според народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които се окичват входните врати на следващия ден, когато отбелязваме Цветница.
Най-характерният български обичай на днешния ден е Лазаруването. В обреда трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Обичаят завършва на другата сутрин, на Цветница, с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.
316 са пловдивчаните, кръстени Лазар, а името Лазарина носят 102 дами.
