Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден.
Според народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които се окичват входните врати на следващия ден, когато отбелязваме Цветница.
Най-характерният български обичай на днешния ден е Лазаруването. В обреда трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Обичаят завършва на другата сутрин, на Цветница, с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.
317 са пловдивчаните, кръстени Лазар, името Лазарин носят 8 души, а едва един жител на града под тепетата носи името Лазо.
От страна на дамите, своя имен ден празнува Лазарина (102), Ласка (9) и Лазара, което име носят две пловдивчанки.
По повод празника пловдивският митрополит Николай ще отслужи Архиерейска света Литургия в митрополитския храм „ Св.вмчца Марина” от 9 часа.
