Емигранти, работещи и живеещи от години в различни страни по цял свят, ще бъдат днес по родните си места в Пазарджишко, за да уважат Прошки, или Сирни заговезни. В някои селища на региона този празник е по-тачен дори от Коледа и Великден. Именно това е денят, когато гурбетчиите държат да се приберат у дома, а мегданите, където се разиграват зрелищните маскарадни игри, едва събират хилядите местни хора и гости, дошли да видят загадъчните ритуали, изпълнявани от хора в дългокосмести кожи и лица, покрити със страховити маски.
Обичаят, ревниво пазен и поддържан от столетия, е наричан с различни наименования в отделните селища – Джумал или Джумаловден в Калугерово, Динката и Попинци, Дервишовден във Виноградец и Лесичово, Рогачовден в Оборище, Бъта и Баня, Кукерски игри в Церово и Аканджиево, Оратница във Ветрен и Варвара, Сирница в Ивайло. Общото между всички е старанието традицията да бъде съхранена като част от местното културно наследство. Главната заслуга за това е на читалищата и самодейните групи към тях.
Колоритният ритуал дава началото на пролетните празници и е свързан с новата земеделска година. Джумалите, дервишите и кукерите изпълняват своите танци под страховития тътен на чанове, хлопки и тучове, за да изгонят болестите, злото и да измолят здраве и плодородие. В сценките на площада има оран, сеене, жътва, женитба, раждане на нов живот.
Клатушкането на маскираните символизира тежко жито на полето. Падането им е пожелание за изобилна жътва. Джумалите бият мъжете със саби-калъчки за здраве, а жените и овошките докосват за плодовитост. За здраве е и да те прескочи дервиш или да те натърка с кожите по главата и бузите.
Рано сутринта на Сирни Заговезни дервишите влизат домовете на свои съселяни, за да прогонят злите духове, да пожелаят много здраве и изобилие. Домакините ги посрещат с пита и баница, почерпват ги, и ако има член от семейството, който боледува, или страхливи деца, ги прескачат, за да изчезне болестта и страха. С калъчките, или дървените саби, „здрависват” дърветата и стоката. Домакинята обявява на висок глас, че ще отскубне косми, ще ги завърже с червен конец, ще ги сложи в дувара, за да предпазват от лошо и да гонят бедите.
Сирни заговезни се тачи и като ден на прошката. Преди да са дошли дервишите, домът се мете, а сметта се запалва с наричане да изгорят с нея всички злини и болести по хората и добитъка. Децата прескачат огъня, за да са здрави през годината. Жените подготвят много ястия, защото след този ден започват дългите Велики пости.
Когато всички седнат на трапезата, се прави опрощаването. Младите целуват ръка и искат прошка от по-възрастните, те отговарят: „Да ти е просто и прощавай“.
Част от ритуала е хамкането на бяла халва, завързана на конец. Децата, с прибрани ръце отзад на кръста, гонят само с уста халвата и опитват да отхапят. Накрая конецът се запалва. Ако гори бързо, се вярва, че ще има богата реколта. Тлее ли бавно, не е на добро.
Към 10-10,30 часа кукерите се стичат на селския мегдан, където изпълняват пред публиката своите магически ритуали. Празникът продължава с народно веселие.
Вечерта хората излизат на по-високите места, запалват “кисци” или „рукли“ (факли от слама) и до късно вечерта ги въртят, с което приветстват настъпващите слънчеви дни и плодородието на новата година.
Обичаят, ревниво пазен и поддържан от столетия, е наричан с различни наименования в отделните селища – Джумал или Джумаловден в Калугерово, Динката и Попинци, Дервишовден във Виноградец и Лесичово, Рогачовден в Оборище, Бъта и Баня, Кукерски игри в Церово и Аканджиево, Оратница във Ветрен и Варвара, Сирница в Ивайло. Общото между всички е старанието традицията да бъде съхранена като част от местното културно наследство. Главната заслуга за това е на читалищата и самодейните групи към тях.
Колоритният ритуал дава началото на пролетните празници и е свързан с новата земеделска година. Джумалите, дервишите и кукерите изпълняват своите танци под страховития тътен на чанове, хлопки и тучове, за да изгонят болестите, злото и да измолят здраве и плодородие. В сценките на площада има оран, сеене, жътва, женитба, раждане на нов живот.
Клатушкането на маскираните символизира тежко жито на полето. Падането им е пожелание за изобилна жътва. Джумалите бият мъжете със саби-калъчки за здраве, а жените и овошките докосват за плодовитост. За здраве е и да те прескочи дервиш или да те натърка с кожите по главата и бузите.
Рано сутринта на Сирни Заговезни дервишите влизат домовете на свои съселяни, за да прогонят злите духове, да пожелаят много здраве и изобилие. Домакините ги посрещат с пита и баница, почерпват ги, и ако има член от семейството, който боледува, или страхливи деца, ги прескачат, за да изчезне болестта и страха. С калъчките, или дървените саби, „здрависват” дърветата и стоката. Домакинята обявява на висок глас, че ще отскубне косми, ще ги завърже с червен конец, ще ги сложи в дувара, за да предпазват от лошо и да гонят бедите.
Сирни заговезни се тачи и като ден на прошката. Преди да са дошли дервишите, домът се мете, а сметта се запалва с наричане да изгорят с нея всички злини и болести по хората и добитъка. Децата прескачат огъня, за да са здрави през годината. Жените подготвят много ястия, защото след този ден започват дългите Велики пости.
Когато всички седнат на трапезата, се прави опрощаването. Младите целуват ръка и искат прошка от по-възрастните, те отговарят: „Да ти е просто и прощавай“.
Част от ритуала е хамкането на бяла халва, завързана на конец. Децата, с прибрани ръце отзад на кръста, гонят само с уста халвата и опитват да отхапят. Накрая конецът се запалва. Ако гори бързо, се вярва, че ще има богата реколта. Тлее ли бавно, не е на добро.
Към 10-10,30 часа кукерите се стичат на селския мегдан, където изпълняват пред публиката своите магически ритуали. Празникът продължава с народно веселие.
Вечерта хората излизат на по-високите места, запалват “кисци” или „рукли“ (факли от слама) и до късно вечерта ги въртят, с което приветстват настъпващите слънчеви дни и плодородието на новата година.
