С тридневни тържества село Белащица, община „Родопи“, отбелязва своя хилядолетен юбилей, съобщи за Дарик кметът на селото Цветанка Читакова.
Празненствата започват днес от 16.00 ч. с кулинарна изложба, посветена на „Деня на изобилието“. На дълга трапеза, разпъната пред читалището, стопаните ще покажат плодове и зеленчуци, набрани от плодородните градини на селото, а домакините - ястия, характерни за местната кухня. В изложбата могат да участват и жители на околните селища, уточни кметицата. (Чуйте разказа на Цветанка Читакова в прикачения файл)
От 18.30 ч. с факелно шествие честването ще се пренесе пред хилядолетния чинар, който според легендата бил засаден от преселените тук през 1014 г. ослепени Самуилови войници. След това ще бъдат положени цветя пред Войнишкия паметник.
Утре денят ще мине под мотото „Белащица расте и хубавее“ с молебен на открито и освещаването на три агнешки курбана, които също са характерно ястие за селото. Празникът ще продължи, както и предната вечер, с музикална програма с участието на оркестър „Орфей“.
Последният ден от празниците на Белащица съвпада с националния празник и Ден на независимостта, който е посветен на децата. През целия ден за най-малките жители на селото ще има организирани забавления и игри на открито, които при лошо време ще се пренесат в читалището. Тридневните празници ще завършат с голям самодеен концерт.
Всички участници ще получат бутилки минерална вода „Хисар“, известна като водата на императорите.
Селището свързва основаването си с разселването на ослепените Самуилови войници след битката при с. Ключ в планината Беласица. Те били дарени от Василий Българоубиец на Филипополския управител Никифор Скифий като благодарност за решаващата му роля в спечелването на битката. 15 000 ослепени български воини поставили началото на селището, като го нарекли първоначално Беласица.
Същите Самуилови воини по-късно през 1020 г. са участвали в съзиждането на манастира „Св. Георги”, който е паметник на културата и е преживял не малко опустошения. През 1364 г. е погазен от нашестието на османските орди, възстановен е през 18 в. През 1878 г. е опожарен при отстъплението на османската армия в края на Руско-турската война.
Жителите на Белащица се гордеят освен с хилядолетния чинар край селото и с манастира, и с факта, че в поемата „Неразделни” на Пенчо Славейков е описано същото това дърво, а самият поет редовно е летувал в Белащица още от дете.
