През месец февруари между Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и Булгартрансгаз ЕАД се подписа договор за извършване на археологически проучвания по трасето на Разширение на газопреносната инфраструктура на Булгартрансгаз ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница, етап Линейна част-Подетап А. На територията на Община Ловеч такива разкопки се провеждат в района на село Владиня с научен ръководител археолог Мая Димитрова и заместник ръководител Радослав Гущераклиев от Регионалния исторически музей в Ловеч с Разрешение за спасително археологическо проучване от март 2019 г.
На брифинг на 22 април бе съобщено, че от началото на април в цялата страна се провеждат спасителни археологически разкопки по трасето за разширение на газопреносната инфраструктура, паралелно с магистрален газопровод. Обемът на работата е изключително голям. В определени квадрати излиза керамика, вретена от тъкачни станове, кремъци и кости.
По-късно - на брифинг, на 28 май бе съобщено, че спасителни археологически разкопки са завършени.
Откритите находки с полеви номера са предадени с предавателно-приемателен протокол от научния ръководител на директора на музея. Откритото селище от първата половина на второто хилядолетие пр. Хр., от бронзовата епоха, както и некропол от началото на 3-ти век пр. Хр. в нашия участък налагат провеждането на допълнителни археологически разкопки, за което музеят в Ловеч чака указание от НАИМ-БАН. След издаването на ново Разрешение от Съвета за теренни проучвания при НАИМ-БАН, на брифинга на 25 юни бе съобщено, че втори етап на спасителните археологически разкопки по трасето е в ход.
Има частично проучени запазени в различна степен части от четири жилища, изградени от преплетени пръчки и глина (колово-плетна конструкция), с тънки стени. В къщите и извън тях са открити огнища. Има данни, че жилищата са били унищожени от пожар. Предполага се, че селището не е обитавано дълго. Хората са се занимавали със земеделие и скотовъдството, тъй като са намерени доста животински кости.
Открити са о кремъци, фрагменти от керамични съдове, кремъчни сечива с назъбен ретуш, тежести за вертикален тъкачен стан, прешлени за вретено, фрагменти от каменни брадви и др. Разкрит е и некропол от началото на 3-ти век пр. Хр. до момента с 13 гроба.
За научния ръководител Мая Димитрова откритията са ценни, тъй като периодът е слабо проучен в Централна Северна България.
На брифинг на 22 април бе съобщено, че от началото на април в цялата страна се провеждат спасителни археологически разкопки по трасето за разширение на газопреносната инфраструктура, паралелно с магистрален газопровод. Обемът на работата е изключително голям. В определени квадрати излиза керамика, вретена от тъкачни станове, кремъци и кости.
По-късно - на брифинг, на 28 май бе съобщено, че спасителни археологически разкопки са завършени.
Откритите находки с полеви номера са предадени с предавателно-приемателен протокол от научния ръководител на директора на музея. Откритото селище от първата половина на второто хилядолетие пр. Хр., от бронзовата епоха, както и некропол от началото на 3-ти век пр. Хр. в нашия участък налагат провеждането на допълнителни археологически разкопки, за което музеят в Ловеч чака указание от НАИМ-БАН. След издаването на ново Разрешение от Съвета за теренни проучвания при НАИМ-БАН, на брифинга на 25 юни бе съобщено, че втори етап на спасителните археологически разкопки по трасето е в ход.
Има частично проучени запазени в различна степен части от четири жилища, изградени от преплетени пръчки и глина (колово-плетна конструкция), с тънки стени. В къщите и извън тях са открити огнища. Има данни, че жилищата са били унищожени от пожар. Предполага се, че селището не е обитавано дълго. Хората са се занимавали със земеделие и скотовъдството, тъй като са намерени доста животински кости.
Открити са о кремъци, фрагменти от керамични съдове, кремъчни сечива с назъбен ретуш, тежести за вертикален тъкачен стан, прешлени за вретено, фрагменти от каменни брадви и др. Разкрит е и некропол от началото на 3-ти век пр. Хр. до момента с 13 гроба.
За научния ръководител Мая Димитрова откритията са ценни, тъй като периодът е слабо проучен в Централна Северна България.
