Книги, посветени на живота и делото на Паисий Хилендарски и различни издания на неговата "История славянобългарска", бяха показани в изложба, подредена в четвъртък в Регионална библиотека "Христо Смирненски".
Така, екипът на плевенската библиотека постави финала на щафетното преписване на Паисиевата история, чието начало бе дадено в края на януари тази година. Повод за инициативата беше 290-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написването на "История славянобългарска".
Кампанията протече под мотото "Миналото - национален залог за бъдещето", а участие в нея взеха 181 читатели.
Участниците трябваше да прочетат последния абзац или изречение от преписания вече текст, да го сравнят с текста от книгата, който е маркиран от предишния участник и да препишат следващото изречение или абзац.
Директорът на Регионална библиотека "Христо Смирненски", Ани Михова приветства всички, които се включиха в преписването на "История славянобългарска", повечето от които са млади хора и ученици. Главният библиотекар Наташа Ефремова, завеждащ отдел "Обслужване на читатели", разказа някои подробности, свързани с „История славянобългарска" и за идеята на кампанията.
„Завършена през 1762 година, Паисиевата история е истинско събитие в културния и политическия живот на българите. Още с появата си, тази чудотворна книга упражнява силно въздействие върху голяма част от българското общество, което възторжено откликва на съдържащите се в нея идеи", каза тя.
Над 60 преписа и поправки на историята се съхраняват в български и чуждестранни книгохранилища. От първия препис, направен през 1765 година от Софроний Врачански, родолюбиви граматици и учени продължават ревностно да я преписват и разпространяват между народите, а през 1844, Христаки Павлович обнародва първото печатно издание на Паисиевата история под надслов "Царственик или История болгарская".
„С организирането на тази изложба се надяваме да покажем ползата от историята, предадена по своему от родолюбивия монах преди 250 години, с оглед на народните стремежи, идеали и перспективи", изтъкна Наташа Ефремова. „Два века и половина след написването на "История славянобългарска", ние повече от всякога се нуждаем от духовни ориентири и основания за национално самочувствие".
Преписът и тетрадката с имената на участниците в него, ще бъдат съхранени във фонда на Библиотеката.
